— Само се опитваш да ни манипулираш всичките…
— Страх ли те е от това, което ще им кажа? Страх ли те е, че няма да се придържат към това, което ти искаш?
Притиснат в ъгъла, Алистър избухна:
— Добре де, говори с тях, проклет да си! Голяма работа!
Мори излезе от стаята и минавайки покрай Макарън, му подхвърли:
— Каквото и да става, трябва да издържа, момче. Трябва да говоря с тия млади сомнамбули. Да вземат да погледнат на всички нас като на едно голямо семейство, не да си гледат само тяхното малко семейство!
Вън на празното място се бяха събрали трийсетината членове на новохебридската комуна. Макарън забеляза, че са свалили дрехите, спадащи към корабните принадлежности. Бяха облечени цивилно и носеха раници. Мори отиде с енергична крачка при тях и започна да ги убеждава. Застанал пред вратата на сградата за почивка, Макарън не можеше да чуе думите му, защото всички викаха и спореха. Той стоеше, загледан в малките прашни стълбчета, които се въртяха над изораната земя. Чуваше вятъра, който виеше сред дърветата в края на сечището като нестихващ прибой. Струваше му се, че той носи някаква песен. Погледна към Хедър, изправена до него. Лицето й като че сияеше, блестеше в наситената слънчева светлина, почти като видима песен.
— Музика… музика във вятъра… — рече тя с хрипкав глас.
— За Бога — учуди се Макарън, — какво правят там? Танцуват ли?
Група униформени охранители се запътиха от кораба към тях. Единият приближи до Алистър и Мори и започна да им говори. Макарън тръгна към тях, дочу: „… оставете си багажите на земята, капитанът нареди да ви заведа всичките в ареста за дезертьорство в аварийна ситуация“.
— Вашият капитан не може да ни заповядва нито в аварийна ситуация, нито никак, разбра ли, ченге? — озъби се червенокосият великан, а едно момиче грабна от земята шепа пръст и го замери, предизвиквайки писъците и буйния смях на останалите.
Мори се извърна бързо към охранителя:
— Не! Няма нужда! Оставете ме, ще се справя с тях!
Офицерът, когото бяха замерили, извади оръжието си от кобура. Макарън, обзет от твърде познат страх, изрече полугласно: „Сега я оплескахме!“, и хукна напред точно когато младежите и момичетата от комуната хвърлиха раниците си на земята и се втурнаха в атака, виейки и пищейки като демони.
Единият от охранителите хвърли оръжието си и избухна в див кикот. Тръшна се на земята и се затъркаля, крещейки. Пред очите на Макарън проблесна видение. Той изтича при тях, грабна хвърленото оръжие, измъкна другото от ръцете на втория офицер и затича към кораба. През това време третият охранител, който имаше само пистолет, стреля. В замаяния мозък на Макарън изстрелът отекна като безкрайна поредица от гърмежи, едно момиче изпищя нечовешки и падна в агония на земята.
Влачейки оръжията, Макарън нахлу при капитана в палатката с компютрите. Лестър вдигна въпросително надвисналите си вежди. На Макарън му се привидя как веждите запълзяват като гъсеници, сдобиват се с крила и литват из палатката… не. НЕ! Борейки се срещу замайващия пристъп на нереалност, той изхриптя:
— Капитане, пак започва! Както стана с нас по склоновете! За Бога, заключете оръжията и боеприпасите, преди да убият някого! Застреляха вече едно момиче…
— Какво? — вторачи се в него Лестър с открито неверие. — Сигурно преувеличавате…
— Капитане, изпитал съм го — изрече Макарън, като се бореше отчаяно срещу порива да се хвърли на пода и да се затъркаля, да стисне капитана за гърлото и да го разтърси до смърт… — То е… реално. Това… познавате Юън Рос. Знаете, че има комплексна, пълна медицинска подготовка… и той така се търкалял из гората, лудували с Хедър и Маклауд, докато умиращият пациент изтичал покрай тях и паднал с разкъсана аорта. Камила… лейтенант Дел Рей… хвърли телескопа и се втурна да гони пеперуди.
— Значи мислите, че тази… тази епидемия ще избухне и тук?
— Капитане, знам това — уверяваше го Макарън, — аз сега… сега се боря с него…
Лестър не беше станал капитан на космически кораб поради липса на въображение или отказ да вижда действителността. Когато на празното място отекна втори изстрел, той изтича към вратата и по пътя натисна бутона на алармения звънец. Никой не се отзова и той хукна с вик към сечището.
Макарън тичаше по петите му и мигновено прецени положението. Момичето, простреляно от офицера, все още лежеше на земята и стенеше от болка. Охранителите и младежите от комуната се бяха вкопчили едни в други и крещяха мръсотии. Изтрещя трети изстрел, един от охранителите нададе болезнен вой и се хвана за коляното.