Всичко е от стреса. Има ужасно много неща, за които не е никак добре да си спомняш или да мислиш…
Капитан Лестър вдигна побелялата си глава. „Изглежда като смъртник, помисли Макарън, сигурно не е мигнал още от катастрофата.“ Запита Дел Рей:
— Това ли сме всички?
— Струва ми се.
— Дами и господа — започна капитанът, — няма да губим време за формалности. Работата е спешна, затова без протокол и процедури. Понеже регистраторът ми е в болницата, офицер Дел Рей ще бъде така добра да води записките на това събрание. Първо, извиках представители от всяка група, за да разясните на екипите си какво става всъщност и да се намали рискът от разпространяване на недостоверни слухове и клюки за положението ни. И както добре си спомням още от пребиваването си в Пенсакола, където се съберат повече от двадесет и пет души, винаги тръгват клюки. Така че нека черпим информация оттук и да не вярваме на неща, които някой е казал на най-добрия приятел на някого преди няколко часа. Или пък някой друг ги е чул в столовата. Моля ви! Инженерите — да започнем от вас. Какво е положението с агрегатите?
Стана главният инженер. Казваше се Патрик, но Макарън не го познаваше лично. Беше мършав дългуч, приличаше на фолклорния герой Линкълн.
— Лошо — отвърна той лаконично. — Не твърдя, че няма да ги поправим, но всички агрегати са с главата надолу. Дайте ни една седмица да подредим всичко и тогава ще кажем за колко време ще ги поправим. Щом разчистим бъркотията, ще преценя… може би три седмици или месец. Никак, ама никак не ми се иска обаче годишната ми заплата да се свърже с точността на оценката ми.
— Могат ли да бъдат поправени? — запита Лестър. — Нали повредите не са безнадеждни?
— Ще ми се да вярвам — отвърна Патрик. — По дяволите, на това се надявам! И да стане нужда да потърсим горива, с главния реактор няма проблеми, всякакви въглеводороди вършат работа, дори целулоза. Става дума за енергийната конверсия в животоподдържащите системи, а самите агрегати работят с имплозии на антиматерия.
Патрик започна да сипе техническа терминология, но преди Макарън съвсем да се обърка, Лестър го прекъсна:
— Достатъчно. Важното е, че според теб могат да бъдат поправени приблизително за три до шест седмици. Офицер Дел Рей, какво е състоянието на командната зала?
— Механиците сега работят там, капитане, отстраняват сплескания метал с оксиженови резачи. Компютърният пулт е жив ужас, но банките данни са наред, не е повредена и библиотечната система.
— Какви са най-големите поражения?
— Ще ни трябват нови кресла и колани в цялата командна зала. Механиците могат да се справят. Трябва да препрограмираме пътя си до целта от новото местоположение, но щом разберем къде точно се намираме, ще го извършим по-лесно чрез навигационните системи.
— Значи и там положението не е безнадеждно?
— Честно казано, още е рано да се прецени, капитане, обаче според мен е така. Може би вземам желаното за действителност, но още не съм се предала.
Капитан Лестър обобщи:
— Е, май сега нещата изглеждат горе-долу толкова зле, колкото е възможно. Струва ми се, че всички гледаме само откъм лошата страна. Може пък да е за добро. Всичко, което е по-хубаво от най-лошото, ще бъде приятна изненада. Къде е доктор Ди Астуриен? Къде са лекарите?
Юън Рос стана.
— Шефът сметна, че не бива да напуска поста си, сър. Ръководи екипа за спасяване на всичките годни медицински запаси. Затова прати мен. Няма други умрели, всички мъртви са погребани. Няма и признаци за необичайни заболявания от непознат произход, но все още проучваме образците от почвата и водата и ще продължим да го правим, за да класифицираме познатите и непознатите бактерии. Освен това…
— Продължавайте.
— Шефът иска да издадете заповед да се използват само определените места за ходене по нужда, капитане. Напомни, че носим всякакви бактерии в телата си и те могат да навредят на местната флора и фауна. Местата, определени за тоалетни, могат успешно да се дезинфекцират, но трябва да внимаваме да не заразим външните райони.
— Уместна забележка — каза Лестър. — Дел Рей, помолете някого да оповести заповедите. И сложете постове, за да е сигурно, че всеки знае къде са тоалетните и ги ползва. Никакво ходене из горите само защото сте там и защото няма никакви закони против замърсяването.
— Имам предложение, капитане — обади се Камила Дел Рей. — Помолете готвачите да правят същото с отпадъците. Поне на първо време.
— Да ги дезинфекцират ли? Уместна забележка. Ловат, какво е положението със синтезатора за храни?
— Имаме достъп до него, сър, и за момента работи. Според мен не е лоша идея да проверим какво тук става за ядене и да се уверим дали можем да ядем местни плодове и корени, ако се наложи. Синтезаторът не е предвиден да работи дълго време в планетарна гравитация. Ако се развали, ще бъде много късно чак тогава да изследваме местната растителност.