Значи лудост. Човекът, свикнал да използва само пет от сетивата си, е бомбардиран с нови данни от останалите неизползвани сетива. Примитивният му мозък е стимулиран до крайност, не може да се справи и реагира. Някои с абсолютна, ужасяваща загуба на задръжки, други с екстаз, трети с упорит, сляп отказ да се изправят срещу истината.
„Ако искаме да оцелеем в този свят, длъжни сме да се научим да го слушаме, да се изправим лице в лице с него, да го използваме, а не да се борим с него.“
Камила докосна ръката му и изрече с мек глас:
— Чуй, Рафи. Вятърът утихва, скоро ще завали и всичко ще свърши. Ние може би ще се променим… аз ще се променя с вятъра. Нека се наслаждаваме на това, че сме заедно… докато мога.
Гласът й звучеше толкова тъжно, че мъжът до нея също би могъл да се разплаче. Вместо това той я хвана за ръка и двамата излязоха тихо от палатката. На вратата Камила спря, нежно се освободи от ръката на Рафи и се върна обратно. Наведе се над капитана, пъхна внимателно сгънатата си горна дреха под главата му, коленичи до него за миг и го целуна по бузата. След това се изправи и се върна при Рафи. Долепи се до него, разтърсвана от непролети сълзи, и той я изведе от палатката.
Високо по хребетите се скупчиха мъгли. Заваля тих дребен дъждец, като нежна пелена. Сякаш пробудени от дълъг сън, дребните червенооки космати същества се заоглеждаха диво и потърсиха сигурност по дървесните си пътеки и заслони от преплетени клони и тръстика. Лудуващите животни в долините замучаха объркано, престанаха да лудуват и да тичат и отново започнаха да пасат мирно покрай потоците. Като след стогодишен объркан кошмар хората от Земята усетиха дъжда по лицата си. Въздействието на вятъра започна да се изпарява от умовете им. Те се събудиха и разбраха, че след като бе отминал, на много места кошмарът бе оставил след себе си страшна действителност.
Капитан Лестър бавно дойде в съзнание в изоставената палатка с компютрите, чувайки дъжда, който валеше вън на сечището. Челюстта го болеше. Помъчи се да стане, усещаше болезнено лицето си и напразно се мъчеше да си припомни странните объркани мисли от изминалите тридесет и шест часа. Лицето му бе обрасло, униформата му бе мръсна и раздърпана. Спомен ли? Разтърси объркано глава. Заболя го и той притисна ръце до туптящите си слепоочия.
В ума му се въртяха наполовина реални фрагменти, като непрекъсващ сън. Изстрел, някаква борба, милото личице на някакво червенокосо момиче и острият, несъмнен спомен за тялото й, голо и приканващо… Това истина ли беше или необуздана фантазия? Експлозия, която разтърси сечището… на кораба ли? Умът му бе все още оплетен в сънища и кошмари, за да разбере какво е направил или къде е отишъл после, но си спомни, че бе дошъл тук и бе намерил Камила сама. „Наистина тя ще пази компютъра, както кокошката пази пиленцата си.“ Неясният спомен за дългия миг, когато Камила държеше ръката му… После изпита необикновено дълбоко взаимност, силна и обемаща, болезнена близост, някак си не сексуална, макар че имаше и това… Или пък беше илюзия, объркан спомен за червенокосото момиче, чието име не знаеше… странните песни, които то му пееше… И изблик на страх и желание да я защити, взрив в мозъка му, след това черна тъмнина и сън…
Трезвостта се връщаше… бавно надигане, избледняващ кошмар. Какво бе станало с кораба, с екипажа, с останалите в този период на безумие? Не знаеше. Трябваше да разбере. Смътно си спомняше, че застреляха някого, преди той да полудее… или и това беше част от продължителното безумие? Натисна бутона, с който викаше охраната на кораба, но никой не се обади. Разбра, че и осветлението не работи. Значи някой от полуделите се е добрал до енергийните източници. Какво още е повредено? Трябва да потърси и да открие. А къде е Камила?
(В този момент тя нерешително се отделяше от Рафи, казвайки му мило: „Трябва да ида да видя какви са повредите в кораба, querido6. Да видя и капитана — не забравяй, аз съм член на екипажа му. Нашето време свърши, поне засега. Всички ще имаме много работа. Сега трябва да ида при него… Да, знам, но аз го обичам. Не така, както теб, но научавам много неща за любовта, мили. А той може да е ранен.“)