Мисълта породи опасни страхове у него. Мори нямаше склонност към насилие, но през трийсет и шестте часа на странния вятър бе открил болезнени и неподозирани дълбини у себе си. „Може би на някого другиго ще му хрумне това следващия път… А как да съм сигурен, че ще има следващ път? Пък може аз самият да го направя, знае ли човек?“
Отпъждайки неприятната мисъл, той попита:
— Докладваха ли ви какви са щетите?
— Деветнайсет мъртви… Няма доклад от медиците, но поне четирима пациенти в болницата са умрели поради липса на грижи — изрече набързо Лестър. — Две самоубийства. Едно момиче се е порязало на счупено стъкло и е умряло от загуба на кръв, но по-скоро е нещастен случай, отколкото самоубийство. И… сигурно сте чули за отец Валънтайн?
— Чух за убийствата. — Мори затвори очи. — Не знам повече.
— Съмнявам се дали някой изобщо знае — продължи Лестър. — Той самият не е наясно и може би няма да разбере, ако Ди Астуриен не го подложи на наркосинтеза или нещо подобно. Известно ми е само, че се е забъркал с няколко души от екипажа, които буйствали — сексуални буйства имам предвид — някъде покрай реката. Нещата явно са стигнали твърде далеч. Когато отминала първата вълна, той осъзнал какво е правил, според мен не е могъл да го понесе и тръгнал да реже гърла.
— Значи ли, че той е единият от самоубийците?
Лестър поклати отрицателно глава.
— Не. Май се е свестил тъкмо навреме, за да разбере, че и самоубийството е смъртен грях. Чудно нещо. Струва ми се, че тъкмо взех да свиквам с ужасите на тая ваша чудесна райска планета… Но сега мога да мисля само за едно — колко много притеснения щеше да избегне, ако не беше спрял. Ще се наложи да го съдя за убийство и чак тогава да решавам или да накарам хората да решат дали трябва или не трябва да го осъдим на смърт.
Мори се усмихна едва-едва:
— Защо да си губите времето? Какво друго може да отсъдите освен временно полудяване?
— Боже мой, имате право! — Лестър прокара ръка по челото си.
— Напълно съм сериозен, капитане. Може да се наложи пак да се справяме с това. И пак, и пак. Поне вече знаем причината. Предлагам още сега да обезоръжите охранителите. Първият признак беше, когато охранителят простреля момичето и след това другия офицер. Ако в бъдеще пак настъпи недъждовна вечер, предлагам смъртоносните оръжия, кухненските ножове, хирургическите инструменти и всички подобни да бъдат заключени. Това вероятно няма да предотврати всички проблеми. Не можем да заключим всеки камък или цепеница на планетата. А като ви гледам така, някой май е забравил кой сте и яко ви е цапардосал.
Лестър потърка брадичката си.
— Ще повярвате ли, че на моите години се сбих за момиче?
Двамата за пръв път се усмихнаха един на друг. Това бяха само наченки на мигновено взаимно човешко харесване. Лестър добави:
— Ще помисля. Няма да е леко.
Мори отвърна невесело:
— Нищо няма да е леко, капитане. Но имам чувството, че никой от нас няма да преживее лятото, освен ако не набием в главите на хората етиката на ненасилието, та да се въздържат дори при масовата лудост.
11
Дните на вятъра са пощадили градината, помисли Макарън. Може би някакви дълбоки инстинкти за оцеляване са подсказали на полуделите колонисти, че това ще крепи живота им. Вървеше ремонтът на болницата. Екипи, обучени за ръчна работа, вадеха всичко годно от кораба. Мори с пределно горчива яснота бе дал да се разбере, че за много години напред това ще бъде единственият им източник на метал за сечива и уреди. Малко по малко изчезна вътрешното обзавеждане на големия космически кораб: мебелите от жилищните сектори бяха изнесени и преобразувани за употреба в спалните и общите постройки, няколко групи описваха инструментите от работилниците, от кухненските сектори, дори от командната зала. Макарън знаеше, че Камила е много заета с компютъра, мъчейки се да разбере кои програми не са унищожени. Всичко — дори най-дребните сечива, химикалките и женската козметика в запасите на лавките — беше описано и разпределено на порции. Произведения на технологиичната земна култура нямаше откъде да се подновят и Мори каза съвсем ясно, че когато дойде време, ще се ползват заместители.
Помисли, че сечището представлява чудновата картинка: малки палатки, построени от пластмаса и лико — бяха повредени по време на бурята и възстановени с твърдата местна дървесина, разнородни купчини от сложна механика, пазени от униформени хора от екипажа, за които отговаряше главният инженер Патрик. Хората от новохебридската комуна — по собствено желание, както узна Макарън — работеха в градината и в гората.