Мори се намръщи леко:
— Слез от облаците. Ти си един от щастливците, Макарън, не си безработен технолог.
— Ъ?
— Геолог си и ни трябваш, за да правиш онова, за което си учил. Чу какво казах на Алана — едно от първите производства, от което спешно имаме нужда, е грънчарството. За него е необходим каолин или подходящ негов заместител. Трябва ни и качествен камък за строежи… бетон или някакъв цимент… Имаме нужда от варовик или материал с подобни качества, трябват ни силикати за стъкло, различни метали… На практика ни е необходим геоложки анализ и проучване на тази планета, и то преди да дойде зимата. Твоята работа не е от първостепенно значение, Мак… може би втора или трета поред. Можеш ли да нахвърляш план за анализа и проучването през следващите един-два дни и да ми кажеш приблизително колко мъже ще са ти необходими за образците и тестовете?
— Да, ще се справя. Само че ти спомена, че няма да можем да развиваме технологична цивилизация…
— Не можем в смисъла, който инженер Патрик придава на думата — уточни Мори. — Тежка промишленост, механизиран транспорт… Но напълно нетехнологични цивилизации няма. Дори пещерните хора са имали технология, обработвали са кремък. Нали си виждал работилниците им? Човекът използва сечива, той е техничар. Никога не съм си представял, че ще започваме от началото като диваци. Въпросът е кои технологии можем да развием, поне в първите три-четири поколения.
— Толкова напред ли планираш?
— Налага се.
— Каза, че моята работа не е приоритет номер едно. А кой е той?
— Храната — беше реалистичният отговор на Мори. — Все пак имаме късмет. Почвата тук е годна за оран, макар че както ми се струва, трябва да използваме торове и компост, но земеделието е възможно. Познавам планети, където осигуряването на храната би отнело толкова време, че дори и зачатъчното развитие на занаятите трябва да се отложи с две-три поколения. Земята не ги колонизира, но ние можехме да попаднем на такава планета. Тук дори е вероятно да има животни, които да опитомим, Маклауд сега изяснява това. Приоритет две е подслонът… впрочем когато правиш онези наблюдения, търси и пещери в по-ниските склонове. Вероятно е да се окажат по-топли от всичко, което ще успеем да построим, поне през зимата. След храната и подслона идват някои прости умения, най-необходимото за живота: предене, грънчарство, гориво, осветление, дрехи, музика, градинарски инструменти, мебели. Дадох ти идеите. Сега иди подготви проучването, Макарън, ще ти отпусна достатъчно мъже. — Той пак се усмихна мрачно. — Както ти казах, ти си един от щастливците. Тази сутрин убеждавах експерта по далечни космически комуникации, който няма никаква друга специалност, че работата му е абсолютно излишна поне за десет поколения напред. Предложих му да стане земеделец, дърводелец или ковач.
Когато Макарън излезе от канцеларията, мислите му пак импулсивно отлетяха към Камила. Това ли беше отредено и за нея? Не, със сигурност не, всяка цивилизована група хора има някаква полза от компютърна библиотека с информация! Само че дали Мори с неговите мрачни приоритети ще види нещата по този начин?
Той закрачи под обедното слънце в бледовиолетовите сенки. Слънцето висеше горе червено като възпалено и налято с кръв око. Отправи се към болницата. В далечината една самотна фигура се мъчеше с някакви камъни, заета да зида ниска ограда. Макарън се загледа към отец Валънтайн, който отбиваше самотното си наказание. По принцип приемаше теорията, според която колонията не може да се лиши от нито един чифт работни ръце, както и че отец Валънтайн по-лесно ще изкупи престъплението си с полезна работа, отколкото ако го окачат на въжето. И под тежестта на спомена за собствената му лудост (колко лесно можеше да убие капитана в пристъп на ревност!) Макарън не успяваше дори дълбоко в сърцето си да осъди отеца или да се ужаси от него. Решението на капитан Лестър бе достойно за мъдростта на цар Соломон. Наредиха на отец Валънтайн да погребе мъртвите (и онези, които беше убил, и другите), да направи гробища и да ги огради с ограда за защита от дивите животни или от оскверняване, както и да построи достоен паметник за общия гроб на загиналите в катастрофата. Макарън не беше сигурен за какво може да послужат едни гробища, освен да напомнят на земните хора колко близки са животът и смъртта и колко малка е крачката от здравия разсъдък до лудостта. Но докато споменът милостиво се изличи, тази работа щеше да държи отеца далеч от екипажа и от другите колонисти, които може и да не са наясно, че на косъм им се е разминало да не повторят престъплението му. Заниманието щеше да му осигури достатъчно тежък труд и покаяние, за да утоли дори отчаяната човешка нужда от наказание.