Джудит Ловат, ниска набита жена към четиридесетте, на чийто комбинезон личеше зелената емблема на животоподдържащия сектор, погледна към изхода на палатката.
— Изглежда, тук има много гори. Сигурно ще се намери нещо годно за ядене, понеже в атмосферата присъстват кислород и азот. Хлорофилът и фотосинтезата са като на всички планети от клас М и крайният продукт обикновено са въглехидрати и аминокиселини.
— Ще пратя ботаник да поогледа — заключи капитан Лестър, — което ме отвежда към вас, Макарън. Събрахте ли някаква полезна информация от върха на хълма?
— Щях да събера повече информация, ако се бяхме приземили в някоя равнина, стига да има нещо такова на тази планета, но все пак узнах нещичко. Първо, намираме се на около триста метра над тукашното морско равнище и със сигурност в северното полукълбо. Не сме много далеч от екватора, като се има предвид, че слънцето обикаля високо в небето. Струва ми се, че сме в подножието на висока планинска верига, а планините са достатъчно стари, защото са залесени. Тоест няма видими активни вулкани, няма и върхове, които да изглеждат като резултат от вулканична дейност през последните няколко хилядолетия. Планетата не е от младите.
— Някакви признаци на живот? — осведоми се Лестър.
— Много птици. Малки животни, може би бозайници, но не съм сигурен. Не мога да идентифицирам повечето дървесни видове. Много от тях може да са иглолистни, но като че ли има и с твърда дървесина, някакви храсти с различни семена и други подобни. Ботаник може да ви каже много повече. Няма следи от артефакти, даже няма и признаци земята да е била обработвана по някакъв начин. Доколкото мога да твърдя, планетата не е докосвана от човешка или от нечия друга ръка. Но в действителност може да се намираме в нещо подобно на сибирските равнини или пустинята Гоби, просто да сме много далеч от утъпканите пътища.
Той замълча и след миг продължи:
— На около двадесет мили на изток оттук има висок планински връх. Няма как да не сте го видели. От него можем да наблюдаваме по-надалеч и да получим приблизителна представа за масата на планетата дори без специални прибори. Да поогледаме наоколо и за реки, равнини, водни източници или следи от цивилизация.
Камила Дел Рей го прекъсна:
— От Космоса не се забелязваха никакви признаци на живот.
Мори, едрият мургав мъж, официален представител на Земния експедиционен корпус, който отговаряше за колонистите, вметна спокойно:
— Сигурно имате предвид признаци на технологична цивилизация, офицер? Не забравяйте, само преди четири века някой космически кораб на път към Земята също нямаше да забележи признаци на разумен живот.
Капитан Лестър отсече:
— Дори да има някаква форма на предтехнологична цивилизация, все едно че няма никаква. Каквито и форми на живот да намерим тук, разумни или не, това по никакъв начин няма да се отрази на намеренията ни. Те не са в състояние да ни помогнат да си поправим кораба. А ако сме достатъчно внимателни да не заразим екосистемата им, няма да има причина да се доближаваме до тях и да предизвикваме сблъсък на култури.
— Съгласен съм с последното ви изявление — каза спокойно Мори, — но ми се ще да задам един въпрос, който още не сте зачекнали, капитане. Може ли?
— Първото, което казах, беше, че засега отменяме протокола, така че давайте — изсумтя Лестър.
— Какво е направено досега, за да се установи дали планетата е годна за обитаване, в случай че агрегатите не могат да бъдат поправени и останем тук принудително?
За миг Макарън усети как го побиват ледени тръпки, а след това се почувства облекчен. Все пак се намери някой да го каже. Някой бе помислил и за това. Нямаше да се наложи той да поеме този товар.
Но шокът бе все още ясно изписан по лицето на капитан Лестър. То бе застинало в леден гняв.
— Има много малка вероятност да стане така.
Мори се надигна тежко.
— Да. Чух какво каза екипажът ви, но не съм напълно убеден. Мисля, че трябва веднага да направим опис на това, с което разполагаме и което е наоколо, ако се наложи да останем тук завинаги.
— Невъзможно! — отсече капитан Лестър. — Да не би да искате да кажете, че сте по-наясно какво е положението на кораба, отколкото моят екипаж, господин Мори?
— Не. Нищичко не знам за космическите кораби, не съм наясно така, както ми се иска да съм. Но ми стигат очите да видя разрухата. Знам, че една трета от екипажа ви са мъртви, включително някои много важни инженерни кадри. Чух офицер Дел Рей да казва, че мисли — само мисли, — че навигационният компютър може да бъде поправен, а не ми е известно някой да е в състояние да управлява агрегати „материя-антиматерия“ в Космоса без компютър. Трябва да ни е съвсем ясно, че корабът може и да не излети. В такъв случай няма къде да идем. Освен ако няколко гениални хлапета не построят в следващите пет години междузвезден комуникационен спътник с местни суровини и с шепата хора, колкото сме в момента, и не изпратят съобщение до Земята или до колониите на Алфа Кентавър или Коронида да дойдат да си приберат заблудените овчици.