Тя заговори, а устните й се изпъваха в права линия:
— Може би ще е най-добре да не оцеляваме в такива условия.
— Няма да говоря за това с теб, докато не се почувстваш по-добре — изрече спокойно Юън, — не си струва да си хабя думите. Ще ти направим изследвания заедно с Маргарет…
— …не искам!
Юън скочи, направи знак на сестрата, която стоеше зад гърба й, и я хвана здраво за китката, за да я обездвижи. Една игла се заби в ръката й, тя го изгледа с гневно подозрение, очите й заблестяха.
— Какво…
— Безвредно успокоително. Запасите ни са малки, но ще стигнат, за да те държи спокойна. Кой е бащата, Камила? Макарън?
— Не е твоя работа! — изсъска тя.
— Съгласен съм, но ми трябва за генетичните регистри. Капитан Лестър?
— Макарън — каза тя в пристъп на неясен гняв и внезапно, с дълбока мъчителна болка си спомни… колко щастливи бяха по време на ветровете…
Юън погледна към безчувственото й тяло с искрено съжаление.
— Намери Рафаел Макарън и се погрижи да е при нея, когато се събуди. Може би ще успее да й налее малко акъл в главата.
— Как може да е такава егоистка? — прошепна ужасена сестрата.
— Израснала е на космически спътник — обясни Юън — и на колонията Алфа. На петнайсет години е постъпила на космическа служба и цял живот са й втълпявали, че няма защо да се интересува от раждане на деца. Ще се научи. Въпрос на време.
Но се питаше колко ли жени от екипажа усещат същото — стерилността може да бъде и психологически детерминирана — и за колко време ще се преодолее насажданият страх и отвращение?
Може ли изобщо това да стане достатъчно скоро, за да увеличат броя си над критичната точка за оцеляване на този суров, брутален и негостоприемен свят?
12
Макарън седеше до спящата Камила и мислеше за разговора, който току-що проведоха с Юън Рос. След като му разказа за Камила, Юън го попита още нещо:
— Спомняш ли си да си правил секс с други по време на вятъра? Не любопитствам само защото си нямам друга работа, повярвай ми. Някои жени и мъже просто не могат да си спомнят или изреждат поне пет-шест имена. Като сравним спомените на всички, можем да изключим някои възможности. Необходимо е за генетичните регистри, за по-късно. Например ако някоя жена обяви трима мъже като евентуално отговорни за забременяването й, трябва само да направим кръвна проба на тримата мъже и ще установим приблизително кой е истинският баща.
— Само с Камила — каза Макарън.
Юън се ухили:
— Ти поне си последователен. Надявам се, че можеш да накараш това момиче да стане малко по-разумно.
— Някак ми е трудно да си представя Камила като майка — изрече бавно Макарън, чувствайки се като изменник.
Юън вдигна рамене.
— Има ли значение? Ще разполагаме с достатъчно жени, които или ще искат да имат деца, а няма да могат, или не ще доизносват бременността си, или децата им ще умират при раждане. Ако тя не иска детето, след като го роди, няма да има недостиг от приемни майки!
Докато наблюдаваше упоената девойка, у Рафаел Макарън се надигна някакво негодувание. Любовта между тях, дори и в най-хубавите моменти, се бе зародила от враждебността, непрекъснато се колебаеше между отблъскване и желание, а сега гневът излезе от контрол. „Разглезена кучка такава — помисли той — цял живот е правила каквото си поиска, а сега, когато за пръв път трябва да се съобразява с нещо друго освен със собствените си капризи, вдига врява. Дяволите да я вземат!“
Яростта на гневните му мисли като че ли проби изтъняващата пелена на наркозата и сините очи на Камила, засенчени от тежки тъмни ресници, примигнаха и се отвориха. Тя огледа в мигновена почуда полупрозрачните стени на болничната палатка и Макарън, седнал до леглото й.
— Рафи?
Болезнена гримаса пробяга по лицето й, а той помисли: „Поне не ме нарича вече Макарън.“
Той промълви толкова ласкаво, колкото можеше:
— Съжалявам, че не се чувстваш добре, любов моя. Помолиха ме да дойда и да поседя при теб.
Лицето й се изопна с връщането на спомена. Той усещаше гнева и нещастието й, беше като болка вътре в него и угаси собственото му негодувание, сякаш врътна електрически ключ.
— Наистина съжалявам, Камила, знам, че не си искала това. Мрази ме, ако трябва да мразиш някого. По моя вина е, не постъпих никак разумно.
Нежността му, желанието му да поеме цялата вина я обезоръжиха.
— Не, Рафи — каза тя с болка, — не е честно спрямо теб. Когато се случи това, аз го исках толкова, колкото и ти, така че няма защо да се обвиняваш. Работата е там, че всички сме отвикнали да свързваме бременността със секса, сега имаме цивилизовано отношение към тия неща. И наистина не се е предполагало някой от нас да знае, че обикновените контрацептиви няма да действат.