Камила Дел Рей се обади тихо:
— Какво всъщност се опитвате да кажете, господин Мори? Искате още повече да ни обезсърчите ли? Да ни изплашите?
— Не. Опитвам се да бъда реалист.
Правейки благородни усилия да сдържи гневните гримаси, които кривяха лицето му, капитан Лестър взе думата:
— Мисля, че се отклонявате от дневния ред, господин Мори. Най-напред трябва да поправим кораба и за целта ще е необходимо да мобилизираме всички хора, включително вашите колонисти. Не можем да се лишаваме от големи групи хора с оглед на малко вероятни непредвидени случаи — добави той разпалено, — затова, ако сте искали да отправите молба в такъв смисъл, смятайте я за отхвърлена. Има ли нещо друго?
Мори все още стоеше прав.
— Какво ще стане, ако след шест седмици открием, че не е възможно корабът да бъде поправен? Или след шест месеца?
Лестър си пое дълбоко дъх. Макарън виждаше по лицето му колко е уморен и как се мъчи да не се издаде.
— Предлагам да преминем моста, ако — и когато — го видим в далечината, господин Мори. Има една стара пословица, че злото не намалява с дните. И след шест седмици не е късно да потънем в примирение и безнадеждност. Лично аз имам намерение да живея и да отведа този кораб у дома, а всеки, който мисли пораженски, ще трябва да се разправя с мен. Ясен ли съм?
Мори явно не беше удовлетворен, но нещо, може би волята на капитана го накара да замълчи. Той седна на мястото си, все още намръщен.
Лестър дръпна към себе си подложката за писане на Камила.
— Има ли нещо друго? Добре. Май това е всичко, дами и господа. Списъкът на оцелелите и ранените, както и отчетът за състоянието им ще бъде обявен довечера. Да, отец Валънтайн?
— Сър, помолиха ме да отслужа заупокойна молитва за мъртвите над общите гробове. Тъй като протестантският пастор загина при падането, бих искал да предложа помощта си на всекиго от каквато и да е вяра, на когото мога с нещо да съм полезен.
Лицето на капитан Лестър омекна, докато гледаше младия свещеник с превързана ръка и омотано в бинтове лице.
— Изпълнете мисията си както можете, отче. Предлагам да стане утре сутринта. Намерете човек, който да издигне подходящ паметник тук. Може би един ден след няколкостотин години тази планета ще бъде колонизирана и това трябва да се знае. Струва ми се, ще имаме време за това.
— Благодаря, капитане. Ще ме извините ли? Трябва да се връщам в болницата.
— Да, отче, вървете. Който иска, може да си тръгва. Освен ако няма някакви въпроси. Много добре. — Лестър се облегна назад и за миг затвори очи. — Макарън и доктор Ловат, моля ви, останете за минута.
Макарън бавно пристъпи напред, крайно учуден. Никога преди не беше говорил с капитана и не знаеше, че Лестър го познава дори и по физиономия. Какво ли ще иска от него?
Другите един по един напускаха палатката. Юън докосна рамото му и прошепна:
— Ние с Хедър ще бъдем на заупокойната литургия. Сега трябва да тръгвам. Ела в болницата да видя как си със сътресението. Бъди спокоен, Рафи, до скоро — и излезе незабелязано.
Капитан Лестър се бе отпуснал на стола си. Изглеждаше стар и уморен, но се поизправи, когато Джудит Ловат и Макарън се приближиха до него.
— Макарън, в характеристиката ви пише, че имате опит в планините. Каква ви е специалността?
— Геолог съм. Прекарал съм доста време из планините.
— Тогава ще ви сложа начело на малка проучвателна експедиция. Качете се на тази планина, ако можете да се справите с нея, направете наблюдения от върха, преценете каква е масата на планетата и така нататък. Сред колонистите има ли метеоролог или синоптик?
— Мисля, че няма, сър. Господин Мори навярно е по-наясно.
— Да, сигурно знае и според мен е добра идея да го питам. — Лестър беше уморен и едва произнасяше думите. — Ако можем да предвидим какво ще е времето през следващите няколко седмици, ще решим как най-добре да осигурим подслон за хората. Експедиционният корпус ще има нужда от всякакви данни за периода на въртене на планетата и други неща. Доктор Ловат, изберете ботаник и зоолог, най-добре от колонистите, и ги изпратете с господин Макарън. В случай че синтезаторът за храни престане да функционира… Ще вземат проби и ще донесат образци.