Добре де. Сигурно ще свикне и с това.
Започна да инструктира групата си.
— Днес ще работим покрай по-ниските скални масиви и най-вече в леглата на реките. Трябват ни образци от всяка нова на вид земя… по дяволите… почва. Всеки път, когато цветът на глината или почвата се промени, нанесете го на картата… Нали имаш грижа за картата, Джанис? — и момичето кимна в отговор. — Аз работя на разграфена хартия. Ще локализираме всяка промяна на терена.
Сутринта работиха почти без произшествия, като се изключи откритието край някакво поточе. Рафи го забеляза, докато се канеха да накладат огън и да приготвят нещо за обяд — да изпекат питки от брашно от ядки и да направят „чай“ от местни листа с приятен сладък вкус, подобни на дафиновите. Най-строгото правило в колонията беше да не се пали огън на място без огнезащитни пояси или заграждения, затова набързо струпаха каменно огнище. Когато сухото смолисто дърво стана на жарава, към тях се присъедини друга малка групичка от трима мъже и две жени.
— Здравейте, можем ли да обядваме заедно с вас? Тъкмо ще си спестим паленето на още един огън — поздрави ги Джуди Ловат.
— Заповядайте — отзова се любезно Макарън. — Но ти какво правиш в гората, Джуди? Мислех, че вече са те изключили от ръчната работа.
— На практика сега съм безполезна — махна тя с ръка. — Не ми се позволява да си вдигна и пръста, нито да се катеря истински. Но ако направя предварителни изследвания тук на място, това ще спести мъкненето на образци обратно до лагера. Така открихме въжестия бурен. Юън казва, че сега е добре да се движа, само да внимавам да не се преуморя и да не изстина. — Тя си сипа чай и седна до него. — А ти откри ли нещо?
— Горе-долу — кимна той. — През последните три седмици всеки ден, всичко, което откривахме, беше поредният вид кварцит или калцит. Последната ни находка беше графит.
— Графит ли? За какво служи?
— Ами покрай другото той е пълнителят на моливите — обясни Макарън. — Имаме много дърво за правене на моливи, ще ни е от помощ, когато вземат да привършват запасите от други пишещи инструменти. Можем да го използваме и за машинна смазка, така пък ще спестим животинска и растителна мазнина за ядене.
— Чудна работа, никога не съм се замисляла за такива неща — каза Джуди. — Милиони дреболии, които винаги си приемал като нещо съвсем естествено.
— Така е — обади се един мъж от екипа на Макарън, — винаги съм смятал козметиката за нещо излишно, някои хора чудесно си минават и без нея. А Марша Камерън оня ден ми каза, че й поставили спешната задача да разработи крем за лице. Попитах я защо, а тя ми обясни, че на тая планета с толкова много сняг и лед е страшно необходимо кожата да се запазва мека и да се предотвратяват напуквания и инфекции.
Джуди се разсмя.
— Да, а точно сега сме полудели да търсим заместител на царевичното нишесте за детска пудра. Възрастните могат да ползват талк, тук го има много, обаче ако бебетата го вдъхнат, може да предизвика проблеми с белите им дробове. Тукашните ядки и семена не могат да се смелят ситно, брашното става за ядене, но не е достатъчно фино за подсушаване на нежни бебешки дупенца.