— Един ден ще разберат, че сме приятелски настроени към тях — въздъхна Макарън.
Джуди се усмихна едва-едва:
— Може би знаят, че ти… и аз… сме приятелски настроени, но има хора, които те не познават. Подозирам, че времето за тях няма такова значение, каквото за нас, особено за западноевропейците… Дори на Земята източните народи си правят планове и мислят с поколения напред, вместо с месеци или най-многото години. Вероятно той смята, че има време, за да почне да ни опознава, може би цял век.
— Е, ние няма никъде да идем — засмя се Макарън. — Според мен има достатъчно време. Доктор Фрейзър е на седмото небе, успя да натрупа толкова антропологични бележки, че ще му стигнат да си запълва свободното време поне за три години напред. Сигурно е записал всичко, което видя в къщичката. Надявам се да не са се обидили от това, че е надничал навсякъде. Записал си е всичко, което може да се използва за храна. Ако нашите две раси са сравнително близки, значи каквото ядат те, и ние ще можем да го ядем. Не сме пипали запасите, но доктор Фрейзър си записа всичко, каквото видя там. Говоря за съществото като за мъж за удобство, макар Доминик да твърди, че някаква жена ни е завела там. И единственото подобие на мебел приличаше на стан с опъната на него мрежа. Имаше шушулки с някакви растителни влакна, нещо като млечока на Земята, накиснати, сигурно са щели да приготвят влакна за предене или пресукване. Намерихме няколко такива шушулки по обратния път и ги дадохме на Маклауд във фермата, от тях май ще станат много хубави дрехи.
Джуди стана да си върви.
— Наясно си, че в лагера има още много хора, които дори не вярват, че тук има разумни същества.
Макарън се вгледа в отчаяните очи на жената и каза нежно:
— Има ли значение, Джуди? Ние знаем. Може би просто трябва да почакаме и също да почнем да мислим с поколения. Вероятно децата ни ще знаят всичко.
В света с червеното слънце дойде лято. Всеки ден светилото се изкачваше все по-високо в небето, слънцестоенето отмина и то започна да се снижава. Камила си бе поставила за задача да води календар. Забеляза, че дневните промени на слънцето и небето показват, че дните, които се удължаваха през първите четири месеца от пребиваването им на тази планета, сега се скъсяват, отивайки към непредсказуемата зима. Когато вкара в компютъра всичката информация, с която разполагаше, предрече дни без слънце, средни температури около нулата по Целзий, както и евентуални постоянни ледени бури. Но тя не преставаше да си напомня, че това са само математически предположения какво може да се случи. Те нямаха нищо общо с действителността.
По време на втората третина на бременността й се случваше да се учудва на себе си. Никога преди не й беше хрумвало да се усъмни, че в строгия свят на математиката и науката — нейният свят, откакто се беше родила — има някакви празноти. Или пък че някога ще се изправи пред проблем, с изключение на строго личните, който тези дисциплини няма да могат да разрешат. Доколкото знаеше, старите дисциплини все още вършеха работа на колегите й от екипажа. И все по-големите доказателства за нейната растяща способност да чете в умовете на другите, да поглежда тайнствено в бъдещето и да прави необичайно точни предположения, основаващи се само на бързите проблясъци на онова, което трябваше да нарича „интуиция“… Останалите се присмиваха на всичко това, махваха презрително с ръка. Но тя знаеше, че още много хора изпитват същото.
Именно Хари Лестър — все още за себе си го наричаше капитан Лестър — й го каза съвършено ясно и когато беше с него, тя можеше да усети нещата така, както той ги виждаше.
— Придържай се към онова, което знаеш, Камила. Само това можеш да направиш. Ако нещо е невъзможно, значи е невъзможно.
— А ако невъзможното се случи? Например извънсетивното възприятие?
— Тогава — отсече той — значи не си разбрала правилно фактите или правиш догадки, основани на подсъзнателни сигнали. Не пресилвай нещата само защото искаш да повярваш. Изчакай фактите.
— Какво точно имаш предвид под доказателства? — запита тя.
Той тръсна глава.
— Честно казано, тук няма нищо, което за мен да е доказателство. Ако ми се случи, просто ще сметна, че съм луд и следователно преживяното от сетивата ми няма стойност.
Тогава през ума й мина: „Ами желанието да не вярваш? А как ще постигнеш интелектуална цялостност, когато отхвърляш поредица от факти като невъзможни, без дори да ги провериш?“ Но тя обичаше капитана и старите навици взеха връх. Някой ден щяха да стигнат до по-остър сблъсък, но все пак се надяваше в тихо отчаяние, че няма да е скоро.