— Не смейте да го съдите — изрече тя с тих яростен глас, — на крак е от два дена преди сблъсъка, непрекъснато е бил нащрек и твърде възрастен, за да издържи! Ще го накарам да спи цяло денонощие, ако ще всякаква работа в лагера да спре!
Лестър отново се сепна:
— …не спях — каза той твърдо. — Още нещо? Макарън, Ловат?
Макарън отговори почтително: „Не, сър“, и се измъкна тихо, оставяйки капитана да си почива, а първата помощничка стоеше над него — картината го потресе — като майчински загрижена яростна лъвица над лъвчето си. Или над стария лъв? Впрочем какво ли го интересува?
2
По-голямата част от пътническия сектор беше залят от пяната на пожарогасителите или беше изцапан със смазка и опасно хлъзгав. Затова капитан Лестър заповяда всички членове на планинската експедиция да облекат костюмите за работа на повърхността — топли дрехи, непроницаеми за капризите на времето, предназначени за екипите, слизащи на повърхността на някоя чужда планета. Казаха им да бъдат готови при изгрев слънце и те стояха, нарамили раниците с провизии, научна екипировка и принадлежности за лагеруване. Макарън изчакваше Камила Дел Рей. Тя даваше последни инструкции на един от екипажа от командната зала.
— Изгревът и залезът трябва да се уловят максимално прецизно. Имате точния азимут за посоката, от която изгрява слънцето. Може би ще трябва да изчислим зенита му. Но всяка вечер на залез слънце насочвайте най-силната светлина от кораба в тази посока и я задържайте десет минути, за да установим направление, по което да вървим, и да идентифицираме изток и запад. Знаете как се мери ъгълът на зенита.
Тя се обърна, видя Макарън да стои зад нея и изрече хладнокръвно:
— Бавя ли ви? Съжалявам, но сигурно разбирате колко е необходимо да се направят точни измервания.
— Напълно съм съгласен — заяви Макарън, — но защо ме питате? Вие сте над всички в тази компания, не е ли така, мадам?
Тя вдигна тънките си вежди:
— О, това ли ви притеснява? В действителност не. Само в командната зала. Капитан Лестър натовари вас с тази експедиция и повярвайте, много съм доволна. Сигурно разбирам от планински преходи толкова, колкото вие разбирате от космическа навигация, дори навярно по-малко. Израснала съм в колонията Алфа, знаете какво представляват тамошните пустини.
Макарън почувства значително облекчение… и неуместно раздразнение. Тая жена е прекалено схватлива! Да, несъмнено напрежението щеше да е по-малко, ако не му се налагаше да я моли като висшестоящ офицер да дава заповеди или предложения за пътуването. Но така или иначе го бе накарала да се почувства досадник, левак и просто глупак!
— Добре — отсече той, — тръгваме, щом се приготвите. Предстои ни дълъг път през не особено равна местност. Така че нека се размърдаме.
И се обърна към останалите членове на групата, като прехвърляше през ума си какво трябва да вземат. Юън Рос носеше голяма част от астрономическия инструментариум на Камила Дел Рей, понеже, както обясни, медицинските му принадлежности не били много тежки. Хедър Стюарт, облечена като другите в костюм за работа на повърхността, говореше тихо с него и в ума на Рафаел Макарън се мярна горчивата мисъл, че ако някое момиче стане да те изпрати в такъв ранен час, това сигурно е любов. Доктор Джудит Ловат, ниска и набита, беше нарамила сандъчета за образци. Не познаваше другите двама, също облечени в работни костюми, затова най-напред се насочи към тях.
— Виждали сме се в помещенията за почивка, но не съм сигурен дали се познаваме. Вие бяхте…
Единият мъж, висок и мургав, с орлов нос, на около трийсет и пет години, се представи:
— Марко Сабал. Ксеноботаник. Дойдох по молба на доктор Ловат. Свикнал съм с планините. Израснал съм в баските провинции, бил съм и на експедиции в Хималаите.
— Много ми е приятно — Макарън стисна ръката му. Хубаво беше, че ще има още някой, който да е свикнал с планините. — А вие?
— Луис Маклауд. Зоолог, специалист ветеринар.
— От екипажа ли сте или колонист?
— Колонист — ухили се Маклауд. Беше нисък, възпълен, с бяла кожа. — И преди да запитате… не, нямам никакъв опит в катеренето. Но съм израснал в планинската част на Шотландия. Там и сега трябва доста да повървиш, докато стигнеш закъдето си се запътил, а природата има по-скоро вертикален, отколкото хоризонтален вид.
Макарън се усмихна:
— Добре, и това е от полза. А сега, щом вече сме се събрали… Юън, сбогувай се с момичето си и да тръгваме.
Хедър се засмя тихичко, обърна се и свали качулката на костюма си. Беше дребна девойка, стройна и с нежно телосложение, изглеждаше много крехка в малко широкия за нея женски костюм.