Идеята на Кривото се възприе моментално. Мъжете, начело с Риста Иванчов, скепциха деда Сандрия и започнаха връзването. Старецът беше як, та „враговете“ му се озориха. Псуваше наляво и надясно. Когато известните псувни свършиха, похитеният започна да сътворява свои собствени. Йоргя се пошегува, че по псувни надминал сърбите. Констатацията му развесели всички.
В края на краищата успяха. Омотаха го на стожера като разбойник, и то с лице към вършачката — да гледа, та да му мине страхът. Но страхът не мина. Напротив, от минута на минута нарастваше. Лицето му от червено стана синьо. По напукания като стар дънер врат потече пот. В същото време батозата поглъщаше снопите от мъничкия копен.
Постепенно очите на деда Сандрия потъмняха, гласът заглъхна и отдавна оплютата брада опря гърдите му — загуби съзнание.
Случилото се не затрогна никого. Поляха го с вода. Когато дойде на себе си, малкият му копен вече го нямаше.
Огледа се с ужас. Тоя ужас разширяваше неговите очи до края на живота му, щом си припомнеше годината и деня, в които дошла връшачката и глътнала половината от и без това оскъдното му зърно.