Ако обаче това може да се обясни с патриотическия екстаз на принца-революционер, то какво да кажем за неговата покана към македонските мохамедани да защитят своето предимство? За какво предимство ни говори той, когато в името на политическата „равноправност“ младотурците канят всички нации в Турция да се борят под едно и също знаме против турския абсолютизъм? Както се вижда, обещаваната равноправност сега, преди суспендирането на сегашния абсолютически режим, е хубаво начало за печелене привърженици и за улесняване на младотурската задача, понеже при една „конституционна Турция“ в сегашните й граници, турският народ, като мнозинство, би запазил и би дори затвърдил и узаконил сегашното си предимство чрез бъдещия „общ“ парламент.
Сметката — няма какво да се каже — е и съобразителна, и патриотична в същото време.
Ще свършим.
София, в. „Илинден“, 12 май 1908 г.