„Свързването на Конан с термина «реализъм» може да звучи фантастично (дори оставяйки настрана неговите свръхестествени приключения), но той е най-реалистичния герой, който някога съм разработвал. Той просто е комбинация на известен брой мъже, които познавам, и аз мисля, че това е причината, поради която той така запълващо се бе появил в съзнанието ми, когато писах първата история от цикъла. Някакъв механизъм в подсъзнанието ми подбираше доминантните характеристики на различните борци, стрлци, контрабандисти, мошеници, работещи по петролните находиша, хазартни играчи и честни работници, с които някога бях влизал в контакт и комбинирането на всички тези характеристики в резултат доведе до амалгамата, която нарекох Конан от Цимерия.“ (Из писмо до до Кларк Аштон Смит, 23 юли 1935, публикувано в „Амра“, том 2, брой 39).
Голям брой непубликувани ръкописи видяха бял свят в сборници с произведения на Хауърд през 40-те и 50-те години. Тук влизат 8 разказа за Конан, някои завършени, а други незавършени ръкописи, наброски или фрагменти. Съдбата ми отреди да подготвя повечето от тези разкази за публикуване, довършвайки онези, които бяха незавършени. Също така, в сътрудничество с колегите ми Лин Картър и Бьорн Ниберг написах няколко пастиши, базиращи се на намеци, открити в бележки и писма на Хауърд, с цел да се запълнят белите петна в сагата. Две такива истории са включени в този том.
Когато разказът „Богът в купата“ се появи като ръкопис през 1951 година, аз го промених значително за публикуване. За това издание обаче, аз се върнах към ръкописа и тази редакция е много по-близо до оригинала, с минимум редакционни корекции. Хронологически, този том е първият от пълната сага за Конан.
„Героична фантастика“ е терминът, който дадох на онзи поджанр от фантастиката, който е известен и като „меч и магия“. По същество това са разкази, изпълнени с действие и приключения, поставени в един повече или по-малко въображаем свят, където магията работи и където съвременната наука и технологии още не са открити. Това може (както е в цикъла за Конан) да става на Земята, такава, каквато някой си представя, че е била преди много време или каквато би могла да бъде в далечното бъдеще, но може да става на друга планета или в друго измерение.
Подобен разказ комбинира палитрата на историческия романс с атавистичната тръпка от свръхестественото, характерна за разказите с призраци, за окултното и непонятното. Когато комбинацията е добра, тя обезпечава възможно най-чистото удоволствие от прозата изобщо. Това е „искейпистка“ (от англ. „escape“ — избягвам, бел. пр) проза, в която човек избягва от реалния свят в друг, където всички мъже са силни, всички жени са красиви, целият живот е пълен с приключения и всички проблеми са прости и в който свят никой даже не споменава за данъци или за проблема за отпадане от обществото.
Пионер на героичната фантастика е Уйлям Морис във Великобритания през 80-те години на миналия век. В началото на нашия век Лорд Дънсени и Ерик Едисон придвижиха жанра напред. В 30-те години, появата на списания като „Странни истории“ и по-късно „Неизвестни светове“ („Unknown Worlds“) дадоха трибуна на подобни разкази и тогава бяха написани някои запомнящи се истории за „меч и магия“. Тук влизат циклите на Хауърд за Конан, Кул и Соломон Кейн, зловещите истории на Кларк Аштън Смит, развиващи действието си в Хайперборея, Атлантида, Авероин и бъдещия континент Зотик, цикъла разкази на Хенри Кътнър за Атлантида, историите на Фриц Лейбър с неговия герой Грей Маузър (също бих споменал моите и тези на Флетчър Прат разкази за Харолд Ший).