Джейн Ан Кренц
Предизвикателството
Първа глава
По-късно щеше да се пита как бе могла да не забележи, че този мъж излъчва опасност. Когато погледнеше назад, вече помъдряла след преживяното, Лиа Брандън щеше да усети заплахата също толкова ясно, колкото и собствения си отклик, продиктуван от силен интерес, и щеше да се пита, обзета от почуда, защо обикновено острият й ум и непогрешима интуиция я бяха подвели.
За втори път през своите двайсет и седем години си бе позволила да бъде подведена от мъж, ала това съвсем не я успокои. Рядко се налагаше да й се дава втори урок за нещо.
Ето че в момента, на дансинга на усамотения хотел на крайбрежието на Орегон, тя не мислеше за бъдещето. Мъжът я бе притиснал толкова близо до себе си, че Лиа не можеше да не постави и двете си ръце на широките му рамене. Едната му длан така бе обхванала кръста й, че успешно бе прогонила всички мисли, които не бяха свързани с настоящия момент. Тя отметна назад красивата си глава и черната й лъскава плитка се люшна през рамото й, за да се отпусне на гърдата й. Усмихна се на чувствено присвитите кафяви очи на Корт Ганън. Погледът на обсипаните му със златни звезди очи накара пръстите и да потръпнат едва доловимо върху грапавата тъкан на сакото му.
В приканващия му поглед проблесна очакване, когато той усети тръпката на рамото си.
— Чувстваш се като коте, което все още не е решило дали да остане през нощта — прошепна развеселен и извърна леко глава, за да докосне китката й с устните си. Ласката му бе едва доловима и много възбуждаща и Лиа усети тръпката, която премина по гърба й.
— Не и тази вечер — наложи си да отговори тя и да се усмихне мило, нещо, което се оказа изненадващо трудно. В този момент осъзна, че щеше да бъде истинско предизвикателство да откаже поканата му да прекара с него нощта. Господи, помисли си Лиа в почуда, та аз го познавам едва от два дни! — Но още няколко танца ще ми доставят истинско удоволствие.
— За мене също ще бъде удоволствие да потанцуваме — изръмжа Корт многозначително с плътния си глас. — Предупреждавам те, че ще използвам времето ни заедно в своя полза. — Едрите му силни ръце, притиснали кръста й, се стегнаха и златистокафявите му очи проблеснаха.
Плътните й пухкави устни трепнаха, докато наблюдаваше партньора си изпод гъстите си мигли.
— За човек, който не обича да полага ненужни усилия, ми звучи доста енергично — отбеляза на шега тя.
— Точната дума е „ненужно“ — поправи я бавно той. — Вече съм убеден, че е просто задължително да те имам през цялата нощ.
Лиа усети как по лицето й се разлива топлина, докато се опитваше да не допусне здравият разум да й изневери.
— Тази вечер ми се струва, че тактичността не е силната ти страна — смъмри го тя, докато се питаше как да се справи с все по-нарастващото чувствено напрежение, избликнало между тях.
— Още от самото начало останах с впечатлението, че обичайните игрички няма да са ни необходими, Лиа — каза тихо Корт и се вгледа в нея, за да открие истинските й чувства.
— Не става въпрос за игрички, скъпи — отвърна тя и едва доловимо сви вежди. — Говоря за сигурност. Защо един мъж обвинява дадена жена, че го подвежда или играе игрички, когато тя се опитва да си обясни дълбочината както на собствените си реакции, така и на мъжа до нея?
— Защото се страхува безкрайно много, че ако позволи на жената да се задълбочи прекалено в чувствата си, ще се дръпне и няма да спи с него! — отвърна искрено той и се ухили.
— Значи мъжът умишлено се опитва да я накара да се чувства виновна, като я обвини, че е лисица? — отвърна веднага Лиа и сребристозелените и очи потъмняха от неизказана обида.
— Именно. Не можеш да ни обвиняваш. Всичко е допустимо в любовта и на война!
— Придържаш се към етиката, която най-добре отговаря на ситуацията, така ли, Корт? Учудваш ме. Мислех, че си от мъжете, които си имат твърди принципи — пошегува се тя.
— И не биха се поколебали да ги съобразят с възникналата ситуация ли? В известен смисъл си права. — Той се усмихна без следа от притеснение. — Работата е там, че принципите, с които се съобразявам, са избрани от мен.
— Създадени от теб заради теб самия ли?
— Ммм — съгласи се Корт и пръстите му се спуснаха с нескрито удоволствие малко под талията й.
Лиа усети как удоволствието му й се предава и осъзна, че щеше да й бъде безкрайно трудно, когато дойдеше моментът да му каже лека нощ. Не й се искаше още отсега да мисли колко мъчно щеше да й бъде, когато настъпеше времето за раздяла, тъй като им оставаха само няколко къси дни заедно.
Връзките, започнали по време на ваканции, бяха обречени да просъществуват съвсем кратко, напомни си тя. Човек можеше да се впусне в заблудата и да й се остави за малко, а след това да я забрави, защото това бяха неангажиращи флиртове, които прекъсваха без капка съжаление. За нея това означаваше да не се налага в бъдеще да живее с мисълта, че се бе отдала лекомислено на мъж, който нямаше да помни името й, когато заминеше на следващата ваканция.