— Корт, какво друго бихме могли да направим? — възкликна нещастно Лиа.
— Всичко, което пожелаем, Лиа — отвърна простичко той. — А за себе си смея да кажа, че искам много.
— О, Корт!
— Когато ме погледнеш по този начин — измърмори той, — ми се струва, че и ти искаш между нас да излезе нещо повече.
Тя рязко си пое дъх и очите й грейнаха по-ярки от скъпоценния камък на врата й. Изправена пред разгорелите се помежду им чувства, просто не намираше какво да каже. Беше прекалено рано, за да се надява, и прекалено късно, за да не се надява. В отчаянието си прибягна към хумора.
— Корт, това е доста неочаквано — прошепна Лиа, не се сдържа и се изкиска.
По лицето му плъзна неуверена усмивка, стигна до очите му и той я привлече до себе си, а тя зарови лице в сакото му. Задържа я така дълго, без да казва и дума, и младата жена остана доволна.
Най-сетне я пусна, отстъпи, но не махна ръце от раменете й, докато се вглеждаше в изпълненото й с въпроси лице.
— Никакви игри повече, Лиа. И двамата сме достатъчно възрастни за подобни неща! — предупреди я напрегнато Корт и тя се сви, когато долови решителността в гласа му. Той говореше сериозно.
— Мъжете изглежда си мислят, че всичко, което не завършва в леглото, е игра! — обвини го Лиа в нещо, което вече бе споменавала тази вечер.
— И е точно така — отвърна веднага той.
— Не е истина, Корт!
— За нас е истина — отвърна тихо той.
— Не ме принуждавай да прибързвам — заяви гордо тя и вирна предизвикателно брадичка.
— Точно това искам да направя — призна Корт и пръстите му стиснаха болезнено раменете й. — Иска ми се да те зашеметя и да те отведа в леглото, където ще те накарам да се почувстваш сигурна в себе си.
Тя отстъпи назад, за да се отдръпне от ръцете му и го погледна с очакване и копнеж.
— Ти — заяви Лиа приглушено, — имаш нужда от един добър урок за злото, което носи обсебилия те ламтеж за власт.
— Не мога да бъда друг. — Съвсем не се разкайваше. Кафявите му очи сякаш я поглъщаха.
Тя се поколеба, усетила влиянието му върху сетивата си и инстинкта да избяга, докато все още може. Знаеше, че я грози опасността да се влюби в този мъж, макар че го познаваше съвсем отскоро и отчаяно й се искаше да повярва, че той също може да се влюби в нея. Затова се налагаше да контролира нещата, докато и двамата бяха сигурни. При Корт Ганън човек трябваше да заложи на сигурно, на абсолютно сигурно…
Насили се да се усмихне и го погледна удивително спокойно, с неподозирано самообладание.
— Лека нощ, Корт. Тази вечер… — Лиа замълча и се усмихна широко. — Тази вечер научих много. Ще се видим ли утре сутринта?
В първия момент устата му се сви и тя се зачуди дали ще я остави да се измъкне. След това той наклони глава на една страна.
— Ще те взема за закуска.
— Благодаря ти. Тъй като съм тук, би ли ми върнал договора на брат ми — продължи Лиа със същия небрежен глас. Беше й трудно, тъй като усещаше напрежението между тях, ала тя притежаваше силна воля.
— Там, на масата е. — Корт не откъсна очи от нея, докато прекоси стаята и посегна към документа, челото му бе набраздено замислено, докато Лиа преглеждаше договора отново.
— По дяволите — прошепна примирено тя. — Имаш ли химикалка? Най-добре да подпиша веднага и да престана да измъчвам брат си. — Без да каже и дума, той й подаде химикалка и я наблюдаваше замислен, докато Лиа прехвърляше страниците, за да подпише. Без дори да се поколебае, тя се подписа с едри букви, също като подписа, вече положен на гърба на листата. Погледна отново името на мъжа и остави химикалката. — К. Тримейн — повтори Лиа, оправи документа и го сгъна. — Предупреждавам те, Корт Ганън — усмихна се на една страна тя, — ако този човек съсипе бъдещето на брат ми, ще те погна с касапски нож.
— Няма да ти се налага да ме търсиш дълго — обеща той и в очите му заблестяха интересни искри. — Имам намерение да се задържа там.
— Много си сигурен в него — отбеляза тихо тя и шеговитостта изчезна от гласа й, когато срещна погледа му.
— Той ще бъде напълно честен с брат ти — заяви мрачно Корт.
— Има ли нещо друго, което знаеш за него? Освен качествата му на бизнесмен? — попита любопитно Лиа.
— Какво искаш да ти кажа? — попита не особено сговорчиво той.
Тя удари сгънатия договор в дланта си и очите й заблестяха.
— Женен ли е?
— Не. Има ли значение?
— Не. Просто бях любопитна.
— Нали знаеш какво причинило любопитството на котката?
— Да не би да се опитваш да ме предупредиш да не навлизам в подробности за личния живот на К. Тримейн? — усмихна се хитро Лиа.