— Боя се, че няма да стане — въздъхна той.
— Дали малко помощ от мениджъра на хотела няма да ми дойде добре? Сигурна съм, че той с удоволствие ще ти попречи да тормозиш гостите! Ще му се обадя!
— Лиа, успокой се. Ще поговорим, така че няма смисъл да се опитваш да ме изгониш. Няма да мръдна без теб! — В гласа му прозвуча непоколебимост, която подчерта намерението му.
— Какво толкова имаш да ми казваш? Няма да ти направя удоволствие да те оставя да ликуваш пред мен!
— Нямам никакво намерение дори да споменавам договора, малка глупачке — подзе разпалено Корт.
Тя се сви при тези думи.
— Трябва ли да ме наричаш така в лицето ми? Вече разбрах колко съм глупава!
— По дяволите! Не исках да прозвучи така! Просто ставам нетърпелив и ми се изплъзна…
— Така е, защото си убеден! Глупачка! Е, дори глупачките научават по нещо, Корт Тримейн… — Лиа замълча и го погледна със свити вежди. — Какво ти е истинското име, между другото? Не че има значение…
— Кортланд Ганън Тримейн — отвърна спокойно той и стисна устни.
— Както казах, това няма значение.
— Как да няма — вметна бързо Корт — Много по-лесно е да нападнеш човек, когато знаеш името му! — По лицето му се прокрадна веселост.
— Би ли извинил чувството ми за хумор тази сутрин — изръмжа тя. — Май се е скрило.
— Ела да се разходим на плажа, Лиа, или поне да слезем на закуска — прошепна любезно той. — Трябва да поговорим.
— Никъде не отивам с теб. Не можеш ли да си го набиеш в дебелата глава, че не желая да те виждам отново? Поне за другите неща ми се струваш сравнително умен!
— Решила си да се инатиш ли? — попита Корт и в гласа му прозвуча предупреждение.
— Защо не? Така е, когато си глупава и имаш прекалено голямо самочувствие.
— Когато говорим за глупост, аз съм този, който печели по точки! — сопна се той, протегна ръка и стисна дебелата й плитка. Дръпна я, за да накара Лиа да се приближи, и не обърна внимание на стреснатото ахване от гняв и болка на жертвата си. — Снощи трябваше да те задържа в стаята и в леглото си. Така щяхме да избегнем тази сцена.
— Искрено се радвам, че някаква малка част здрав разум ме възпря снощи! — отвърна гневно тя. — Колко ли по-глупаво щях да се чувствам тази сутрин, ако ти бях позволила да ме прелъстиш!
— Не трябваше да се получи така. Ти щеше да разбереш…
— Ако си въобразяваш, че съм щяла да бъда толкова поразена от любовните ти умения, за да ти простя за измамата, значи си се побъркал напълно!
Корт си пое рязко дъх и Лиа усети, че той се опитва да потисне избухването си. Мисълта, че бе успяла да го подразни, й донесе задоволство.
— Изслушай ме, Лиа Брандън — настоя Корт и стисна болезнено косата й. — Ще ти разкажа най-подробно как попаднах в това положение, независимо дали искаш, или не. Предпочитам да говорим долу, на плажа, защото вятърът ще те охлади малко, но ако настояваш, нека бъде и тук. Ти решаваш. Просто ти се налага да ме изслушаш!
— Не можеш да ме накараш насила да те слушам! — Тя дръпна глава и се опита да освободи плитката си, ала така само изпита болка.
— Я да видим дали не мога! Много по-едър съм от теб!
— Да не си посмял да ме заплашваш! — изсъска Лиа, стресната от собствения си разпален гняв. Не можеше ли просто да се задоволи с победата си и да я остави на мира?
— Предпочитам да обяснявам, отколкото да заплашвам, но изглежда в момента с теб е трудно да се разговаря! Няма да те оставя, преди да ме изслушаш, Лиа.
Щом го погледна, разбра, че бе напълно сериозен, и не бе сигурна как да постъпи, след като той явно притежаваше желязна воля. Едва се сдържа да не изпищи, тъй като нямаше начин да го изхвърли от стаята, а разходката на плажа не бе чак толкова лоша идея. Трябваше да изкара част от гнева, разбушувал се в нея. Можеха да излязат да се разхождат и да го остави да реди извинения. Когато кажеше, каквото имаше да казва, тя просто щеше да му обърне гръб. Може би щеше да е най-добре, ако му покажеше, че няма да се измъкне с празни приказки. Единственото, което я притесняваше, бе причината, поради която Корт настояваше да обясни. Освен ако подписът й на договора не му даваше достатъчно сигурност.
Последната мисъл я накара да вземе решение. Също така я накара да се замисли. Спомни си, че това не бе само между Корт Тримейн и нея. Налагаше се да мисли и за Кийт. А Лиа все още държеше петдесет процента от дяловете в „Охранителни системи «Брандън»“. Ако успееше да накара Кийт да я изслуша… Да, Тримейн имаше защо да се притеснява.
— Добре — съгласи се тя. — Да вървим да се разхождаме.
Той не скри облекчението си и пусна плитката й.
— Благодаря ти, Лиа.