— Не ми благодари — изръмжа тя и се обърна, за да вземе якето. — Съгласих се по принуда. Не разбирам какво се опитваш да постигнеш!
— Искам само да ти обясня — отвърна Корт, докато я наблюдаваше как закопчава тъмносиньото яке. Очите му се плъзнаха собственически по тялото й и Лиа се подразни.
Тя не каза нищо, когато отидоха до стаята му. Изчака в коридора, за да си вземе кожуха. Дори не се опита да я убеди да влезе, защото очевидно бе разбрал, че в момента бе стигнал прекалено далече. Отказа протегнатата му ръка и тръгна по пътеката към скалистия неравен бряг. Снощната буря бе оставила изхвърлени клони, счупени миди и раковини. Приливът се бе отдръпнал и морето се поклащаше сънено под сивото небе.
Лиа усети, че се наслаждава на пейзажа и всичките й сетива се зарадваха на красотата наоколо. Неочаквано забеляза умисления поглед на Корт и разбра, че той също бе забелязал въздействието на природата върху нея. Намръщи се, за да не му позволи да се похвали, че разбира всичко, което става с нея.
— Хайде — подкани го тя. — Казвай. Иска ми се по-бързо да приключваме.
Корт пъхна ръце в топлите джобове на кожуха погледна с присвити очи.
— Запознах се с брат ти преди няколко месена, когато започна да си търси консултант. — Лиа не каза нищо, впила очи в далечния край на плажа. — Запознахме се не заради опита ми във финансите, а заради някаква работа, която бях вършил в областта на охранителната техника. Той се интересуваше от някои от моите… — Корт се поколеба. — От някои от резултатите, които бях постигнал като любител. — Тя го погледна при тези думи и бързо извърна поглед. Какво я интересуваше, че на него от време на време му бе приятно да работи с ръцете си? Нямаше желание да си помисли, че двамата имат общи неща. — Той искаше да провери какви са възможностите на изобретението ми. От дума на дума се заприказвахме за бизнес.
— На Кийт му трябваше консултант за бизнеса, а на теб ти е трябвал начин да пробуташ играчката си, така ли стана? — измърмори Лиа, стигнала до очевидното заключение.
— Не е точно така — отвърна сухо Корт. — Има и други пазари за моя уред за охрана.
— Готова съм да се обзаложа, че нито един от тях не ти е предлагал контрол на компанията, която ще ги предлага на пазара!
— Млъквай, Лиа — заяви той миролюбиво. — Опитвам се да ти обясня. — Тя отново потъна в мълчание. Нима не разбираше, че нищо от нещата, които казваше, нямаше да промени загнездилото се в сърцето й чувство, че бе предадена? — Двамата с Кийт стигнахме до споразумение, приемливо и за двамата, след това той обясни твоята роля във фирмата.
— Безгласният партньор, който не е чак толкова без глас.
— Който очевидно не се интересуваше от „Охранителни системи «Брандън»“, а единствената й цел бе да дундурка брат си! — Лиа се сви при тези думи. Така ли бе изтълкувал Кийт несъгласието й с договора? Никога досега не се бе месила в живота му и само здравият разум я бе накарал да се въздържи и този път. — Той ми разказа доста неща за теб, любима. Много те обича, възхищава се искрено на независимата си по-голяма сестра. Само че вече е открил с какво иска да се занимава, Лиа, и е решен да тръгне по този път. Иска му се да останеш безмълвния партньор и да го оставиш той да ръководи „Брандън“.
— Искаш да кажеш, ти да управляваш фирма ли? — Тя стисна зъби.
— Аз имам опит както в електрониката, така и във финансите, а в момента фирмата има нужда точно от такъв човек. „Брандън“ е загазила здраво, Лиа. Брат ти няма да успее да я спаси сам. Той е достатъчно интелигентен и вижда накъде вървят нещата, освен това има достатъчно смелост, за да направи необходимото да я спаси. След две години ще бъде много умен и обигран млад бизнесмен. Ще се погрижа да стане така.
— Със сигурност ще разберем дали казваш истината нали? — усмихна се пресилено Лиа. — Договорът пътува към Кийт, а ти ще управляваш „Брандън“ през следващите две години. Донеси ми отчетите накрая и ще ти кажа какво си постигнал.
Той спря и се обърна към нея. Без да каже и дума, тя също спря, вдигна студени зелени очи, за да срещне пронизващия му поглед.
— Нямам намерение да чакам две години, за да ми простиш, Лиа.
— Защо изобщо те интересува прошката ми? — попита, без да мисли тя и морският бриз разпиля кичури тъмна коса и ги уви около гърлото й.
— Защото те желая — отвърна Корт с дрезгав глас.
Лиа го погледна с нескрита изненада, ала след това стисна зъби.
— Я престани, Корт. Кой играе игрички сега? Нито ти трябвам, нито ме желаеш. Вече не. Нали получи каквото ти трябваше?
— Не, не съм. Все още не съм. Но ще го получа.
— Това, което ти липсва като романтика и изтънченост, го компенсираш с арогантност, така ли? — подигра му се вбесена тя.