— Струва ми се — започна бавно той, докато оглеждаше разяреното й лице, — че започнах да те желая, след като брат ти каза нещо за теб. От начина, по който говореше, знаех, че ще се окажеш най-малкото много интересна. Не мога да не ти се възхищавам как бе набелязала опасните моменти от договора, който искахме да подпишеш. Подразних се, когато не си направи труда да дойдеш срещата с мен и разбрах, че си взела договора и си заминала. Тогава реших сам да разбера що за човек си.
— Значи затова се промъкна тук и се престори на друг… — започна с разтреперан глас Лиа.
— Дойдох тук, за да открия дали си толкова засмяна, дали умееш да се веселиш, дали в очите ти блести същата предизвикателност, както на портрета в офиса на Кийт — отвърна Корт с дълбокия си дрезгав глас.
Тя прехапа устни, когато си спомни картината, която баща й бе поръчал малко преди смъртта си и бе закачил в офиса, сега вече на Кийт. След това разтвори широко сребристозелените си очи и заговори натъртено.
— Погледни ме добре, Кортланд Ганън Тримейн. Изобщо не се смея. — Той се протегна към нея и Лиа бързо отстъпи настрани, готова да извика от възмущение. Защо продължаваше да я лъже? Нямаше никакъв смисъл! — Нямам представа каква нова игра си започнал, Корт, освен ако не се страхуваш да не настроя брат си срещу теб и да те затрудня да получиш онова, което искаш от „Охранителни системи «Брандън»“. Каквото и да е то, не очаквай да се проявя като чак такава глупачка, че да повярвам на лъжите ти отново!
— Лиа, когато вчера ме попита напълно спонтанно какво мисля за договора, просто това бе чудесна възможност, която не можех да изпусна. Не съм те насилил да го подпишеш. Подписа го, защото аргументите ми бяха добре обосновани. Все още е така. Забрави за договора. Това вече е минало и така трябва да бъде. Този договор изобщо не биваше да застава между нас.
Очите й се присвиха, когато долови нетърпението в гласа му.
— Наистина ли мислиш, че ще забравя какво ми причини?
— Нищо не съм ти причинил, по дяволите! Все още — изръмжа разпалено той, сякаш бе на подсъдимата скамейка, каза си тя и не можа да повярва. — Договорът е важен. Той е между мен и брат ти, а ти изобщо не биваше да се намесваш. Аз, разбира се, използвах най-лесния метод, за да премахна тази пречка…
— За да можеш да се съсредоточиш над мен ли? — нацупи се Лиа, защото знаеше, че Корт лъже и за миг й се прииска да не бе така. Това бе смешно. Нали искаше се отърве от този мъж, не да разбере, че го привлича!
— Да! — сопна се той и се намръщи.
— Каква загуба на време — отвърна тя с престорено съжаление. — Вече не съм в настроение да се превръщам в център на вниманието ти, колкото и ласкателно да ми се струва.
— Снощи нямаше нищо против — изтъкна Корт. Лиа установи, че отпуснатите му отстрани ръце потръпват и със задоволство забеляза, че му се иска да я сграбчи и да я разтърси. Ако не друго, Корт Тримейн научаваше, че не всичко става както той иска!
— Снощи те мислех за друг, забрави ли? — отвърна с мила усмивка тя. — Просто случай на сбъркана самоличност. Може да се случи на всеки. — Гласът й стана по-строг. — Слава Богу, че открих истината навреме! — Лиа се обърна рязко и плитката се отметна на гърба й. Закрачи бързо, за да се отърве от яростта си. Този път обаче яростта й бе насочена към собствените й необмислени приказки. Не трябваше да казва последното. То разкриваше прекалено много и сега единствената й надежда бе Корт да не се хване за думите й. Той стисна плитката й и я дръпна рязко, за да спре Лиа, преди тя да избяга много напред. — Ау! — писна Лиа, усетила болка. — Пусни ме, веднага, садист такъв.
В отговор Корт подръпна отново плитката, тя се олюля и се озова в ръцете му. Веднага я задържа, като я притисна към широките си гърди.
— Навреме за какво, Лиа? — попита той и стисна раменете й. — Защо си толкова доволна, че си разбрала кой съм тази сутрин?
— Няма някаква особена причина — отвърна задъхана тя и се опита да го отблъсне. Очите й заблестяха в сребрист оттенък, когато вдигна изпълнен с презрение поглед. — Често се случва жената да не знае истинското име на мъжа, който я е завел на вечеря.
— Не говореше за това, опърничава госпожице. Кажи ми истината! Иначе аз ще я кажа вместо теб — заплаши я той.
— Какво разбираш ти от истината? — Лиа вече усещаше, че запасите му от търпение са на изчерпване. Какво я интересуваше, дори той да загубеше самообладание? Не можеше да й направи нищо.
— Сама каза, че си доволна, че си разбрала истината навреме, защото за малко не се озова в леглото ми снощи, а тази вечер можеше да се случи същото. В края на седмицата, която щяхме да прекараме тук, щеше да ми принадлежиш изцяло и това те плаши, нали? Разбрала си, че си се увлякла по мъж, който те е направил на глупачка.