— И какво и липсва на връзката ни, Лиа? — прошепна нежно той, когато ръцете му се плъзнаха по гърдите към стомаха й. Сигурно бе усетил реакцията й, защото в следващия момент пръстите му се вмъкнаха под колана на джинсите й. Тя потръпна. Отчаяно се опита да призове волята си, изчезнала безследно, след като усети прелъстителните му устни, пропълзели по врата й.
— Започни с любовта! — извика на рамото му.
— И това ще дойде — увери я Корт тихо. — Дай си шанс. Може да се влюбиш в мен…
— Не ме интересуват едностранните връзки! — изсъска Лиа.
— Искаш аз да се влюбя в теб ли? — Той се изсмя тихо. — Дори да се влюбя в теб, ще бъда пълен глупак, ако го призная, нали? Особено в този момент. Ти ще използваш наученото като заредена пушка! — Тя стисна зъби, вбесена от тихия му смях. Корт май наистина се опитваше да се шегува! — Ще мислим по-късно за влюбването — продължи без сянка от притеснение той и плъзна ръка по джинсите, докато стигна долната част на гърба. Усети го да си играе с фините косъмчета, които откри там, и неволно потръпна. — Има и други неща между нас — заяви решително той.
— Любовта не е единственото, което искам от тази връзка — опита се да извика Лиа. — Има още много неща, които си неспособен да ми дадеш!
— Какви например? — Езикът му проследи ключицата й.
— Като например уважение и равенство.
— Обвиняваш ме несправедливо — измърмори Корт. — Имам сериозно намерение да те накарам да ме уважаваш. Това е едно от най-важните неща.
— Не говорех за това, дяволите да те вземат! — извика тя и й се прииска да можеше да се премести така, че да забие зъби в него или отново да го удари в ребрата. Той не я пускаше.
— Аха, страхуваш се, че аз не те уважавам ли?
— Очевидно е!
— Грешиш, Лиа. Уважавам изключително много силата и интелигентността ти, а също и независимостта. Бих изпитвал същото уважение и към една лъвица. Само че мъжът трябва да укроти дивите твари, ако възнамерява да им се наслаждава в безопасност. Отначало ще пробвам с добро. Ако не се получи…
— Учудвам се, че си готов да отделиш време и енергия, за да ме контролираш — изрече с горчивина тя. — Останах с впечатлението, че предпочиташ спокойствието.
— Така е. Това е едно от нещата, по които си приличаме — усмихна се широко Корт и Лиа отново усети дланите му по кожата си. — Не се притеснявай. Тази незначителна кавга е нещо преходно. Щом всичко се уталожи, и двамата ще се отдадем на приятен и напълно нормален живот.
Тя застина, обзета от лошо предчувствие. Господи, помисли си безпомощно, за него не съм нищо повече от временна играчка, с която да се отърве от отегчението. Или бе това, или бе решил, че ще се опита да попречи на влиянието ми над Кийт. Това бяха единствените две причини, които Лиа успя да измисли, иначе нямаше защо Корт да се интересува от нея като любовница. През последните два дни се бе проявила като глупачка, след като бе помислила, че той бе наистина привлечен от нея!
И колко типично бе за един мъж да реши, че най-добрия начин да контролира жената или просто за свое удоволствие, или за да постигне нещо в бизнеса, бе да я вкара в леглото си.
Четвърта глава
— Ако си приключил с обясненията, заради които ме доведе тук, имаш ли нещо против да ме пуснеш, за да се върна в хотела? — успя да измърмори Лиа до рамото му.
Усети напрегнатото му мълчание, а след това Корт заговори предпазливо.
— Зависи. Ще приемеш ли обяснението?
— Искаш да ти простя за измамата ли? — измърмори тя, неспособна да повярва.
— Искам да разбереш защо го направих и да започнем отново. По дяволите, Лиа — продължи недоволно той, — знам, че не започнахме както трябва заради договора…
— Ти наистина се самозаблуждаваш! — прекъсна го ядосана тя.
— Моля те да забравиш, за да започнем на чисто — продължи да настоява Корт. — Желая те толкова много, малка Лиа, и знам, че е взаимно. Не можеш да го скриеш от мен. През изминалите два дни станахме доста близки.
— А ако не се съглася да ти простя и да забравя?
Той въздъхна дълбоко.
— Тогава ще трябва да действаме по трудния начин.
— Какво ще рече това? — изсъска тя, когато ръката му изпълзя изпод пуловера й. Учуди се, че топлината му й липсва толкова много и се прокле заради тази мисъл.
— Любима, не ме отблъсквай — отвърна тихо Корт. — Просто ми дай шанс. Моля те. — Бавно отпусна ръце, но така и не я пусна, просто остави малко разстояние между тях.
Лиа го наблюдаваше с презрение, възмутена, че в очите му забеляза весели искрици вместо разкаяние.