— Добре, Корт.
Пътуването към северна Калифорния се оказа бойно поле в една прикрита и много внимателно водена война. Лиа го разбра още през първия час. Корт бе решил да използва в своя полза малкото време, което им оставаше заедно.
Знае, че не се е справил добре, мислеше си изненадана Лиа. Разбрал е, че се нуждае от нещо повече от един подпис. Необходимо му е сътрудничеството ми. Осъзна, че той ще заложи на привличането между тях, за да си осигури това сътрудничество. Най-много се страхуваше от възможността Корт да успее в начинанието си! Спомни си ласките от предишната вечер и от сутринта, и потръпна. Никога не бе изпитвала подобна страст с друг мъж. Това бе невероятно, Корт Тримейн беше невероятен. След това си каза, че е невероятна глупачка, ала това не й донесе спокойствие.
Нямаше открити сблъсъци. Той очевидно полагаше огромни усилия, за да възстанови съсипаното досега. Лиа забеляза издайническите погледи, които й хвърляше от време на време, докато шофираше с такава увереност сякаш това му бе втора природа.
Тя внимаваше да разговарят на безопасни теми. Оказа се, че Корт иска същото. Битката им ту затихваше, ту ново се развихряше.
— Скъпа — започна решително той, — когато ти остане време да помислиш, ще си спомниш колко ни бе приятно през онези два дни, които прекарахме заедно. Научихме много и…
— Погледни колко са красиви секвоите! — прекъсна го Лиа, впечатлена от гледката. — Ти имаш ли представа на колко години са тези дървета? Цялата гора ми се струва толкова… толкова… сякаш е вечна, нали? Частичка земята, загубена във времето. — Докато великолепните гори профучаваха покрай колата, тя насочи цялото си внимание към тях.
— Набелязал съм си апартамент в Санта Роза — опита се отново да повдигне въпроса Корт по-късно. — Иска ми се да го видиш…
— По дяволите — измърмори Лиа и заопипва едното си ухо. — Загубила съм си едната обеца. Сигурно е паднала тази сутрин на плажа, а аз забелязвам едва сега.
Чу го как изпъшка, отчаян от отказа й да участва в разговора.
— Скъпа ли беше? — попита тихо той.
— Да, като знам колко време й бях посветила — промълви тя. Това бе самата истина, каза си. — Наистина трябваше да се реши и да си продупчи ушите.
Корт остана изненадан.
— Време ли? — попита, обзет от интерес, и й хвърли учуден поглед. — Да не би да правиш бижута? — Лиа кимна. — И онова зеленото от снощи, ли е твое изделие? Хареса ми беше много необичайно. — Изглежда наистина го бе харесал.
— Сама си правя бижутата. — Тя сви рамене. Вече съжаляваше, че бе повдигнала темата, когато забеляза липсващата обеца.
— Сериозно? Имаш си работилница, значи?
— Да — отвърна отнесено Лиа.
— Продаваш ли ги?
— А, не. Правя неща за себе си, за приятели. Това е само за удоволствие.
— Учудвам се, че не си си пробила ушите — отбеляза той. — Чувал съм жените да казват, че така има по-малка вероятност да изгубиш обеците.
— Страхлива съм — призна тя и не се сдържа да се усмихне.
— Затова ли не си го направила? — ухили се Корт. — Невероятна си. Не бих допуснал, че можеш да се уплашиш от подобно нещо!
Лиа се подразни, че му стана весело, когато узна за недостатъка й.
— Не съм забелязала много мъже да си причиняват физическа болка заради модата.
Той се разсмя.
— Сигурен съм, че както мъжете, така и жените, полагат усилия в неспирни опити да се харесат на другия пол! Имам приятели, които всеки ден пробягват километри, а след това вдигат тежести. Това е доста натоварващо, ако питаш мен!
— А ти какво натоварващо вършиш, Корт? — попита Лиа, нетърпелива да го постави в отбранителна позиция.
— Усилията ми са насочени към цивилизовано поведение, въпреки че най-съкровеното ми желание е да те отведа в теглото — отвърна незабавно той и очите му потъмняха.
Лиа усети как кръвта нахлува в лицето й. Беше се озовала право в капана.
Привечер спряха да похапнат, а когато пристигнаха и тя го насочваше по улиците към дома си, бе стана тъмно. Най-сетне Корт спря елегантната си европейска кола в тихия й квартал.
За момент остана загледан в старата двуетажна къща опасана от тераса, с красиви прозорци и много цветя. Новата дървена ограда бе боядисана в наситено жълто под бялата горна част. Домът й бе спомен от строителството в ера, когато стремежът е бил насочен към уют и тя се грижеше много за дома си през двете години, откакто го притежаваше.