— Тук ли живееш? — В гласа му прозвуча нещо повече от възхищение и Лиа рязко се извърна към него. Какво ли бе намерил да критикува в красивата й къща?
— Да — сопна се тя.
— Сама? В тази голяма къща? — Преценяващият поглед не се откъсваше от нея.
— Не е ли малко късно да се притесняваш с кого живея? — предизвика го Лиа.
— Не си ли малко закъсняла да ми го кажеш? — поправи я той с груб глас, който я стресна. — По-добре късно, отколкото никога. Да приключваме с тази работа. — Корт отвори вратата със замах.
Тя забеляза, че бе стиснал устни, че раменете му бяха изпънати и разбра, че това бе мъж настроил се войнствено за по-малко от пет секунди.
— Корт! — извика Лиа със закъснение, когато разбра какво става. Бързо изскочи от колата и хукна след него, за да го хване за ръката. — Корт, вътре няма никой — обясни задъхана тя и го дръпна за ръкава. — Престани да се държиш като обезумял любовник! Съседите ще те видят!
— Щом не е тук, къде е? — повиши глас той и я погледна вбесен. — Кога се прибира? Да не би двамата да имате от онези модерни връзки? Можеш да заминаваш, когато той не е в града, така ли? Още отсега искам да те предупредя, че няма да допусна подобно нещо между нас!
Лиа преглътна и с отчаяние разбра, че няма да е лесно да успокои Корт и да го накара да мисли трезво. Наистина ли се разстрои, когато помисли, че тя живее с друг мъж? Да не би да се интересуваше от нея, не само от бизнеса? Нямаше време да размишлява над тези възможности.
— Не ставай смешен — сряза го презрително. — Не живея с никого. Къщата е моя! Държа да подчертая, че не е твоя работа, ако имах мъж за съквартирант — продължи разпалено Лиа и очите й заблестяха. — Какво, по дяволите, си въобразяваш? Какво се опитваш да постигнеш, като се втурваш по този начин в дома ми, дори да имаше някой вътре?
— Не е ли очевидно? Щях да го изхвърля! — Адреналинът в него се отдръпваше, но изражението в очите му от разтопено злато си оставаше непреклонно.
— Нямаш абсолютно никакво право! Не съм ти дала причина да мислиш…
— На верандата ли ще обсъждаме този напълно хипотетичен въпрос? — попита той малко по-ведро, като стисна дългата тъмна плитка на рамото й и я подръпна игриво.
— Да, разбира се! Да изясним нещо, Корт Тримейн! Нима да ти позволя да ме поставяш в неловко положение пред приятели и съседи…
— Никога — обеща тържествено той, — не бих допуснал подобно нещо! — Щом забеляза пресилено сериозното изражение по лицето му, й се прииска да го удари.
— Няма да ти позволя да правиш сцени пред приятелите ми мъже — заяви решително тя.
— А те колко са? — попита с огромен интерес Корт.
— Ти сериозно ли говориш?
— Винаги. Напълно сериозно те каня на вечеря утре вечер — отвърна бързо той. — Седем добре ли е?
— Не съм казала, че ще изляза с теб! — изфуча Лиа, вече неспособна да крие раздразнението си.
— Не ми създаваше подобни проблеми, докато бяхме на крайбрежието — оплака се Корт през смях. — Не можеш ли да си затвориш очите и да си представиш, че сме там ПД.
— ПД ли? — попита предпазливо тя.
— Преди договора.
— Ти си пълен глупак — въздъхна Лиа.
— Затова хората ме обичат — отвърна той и се наведе, за да я целуне лекичко по носа. — Ако не си глупак, как ще познаеш останалите глупаци? Хайде, ела да свалим багажа от колата.
Двайсет минути по-късно тя наблюдаваше от вратата как черната кола потегля и си каза, че има огромен късмет, дето се бе отървала от Кортланд Ганън Тримейн толкова лесно. Можеше да бъде значително по-неприятно, мислеше си притеснена, докато отключваше вратата. Добре че го убеди, че ще го чака в седем утре вечер, за да излезе на вечеря с него. Поне остана доволен. Целувката му за довиждане беше къса и настървена.
Какво ли щеше да се случи, запита се мрачно, когато той пристигнеше и не я завареше тук? Нямаше никакво намерение да излиза с него утре вечер. Трябваше й време, за да помисли.
Веднага посегна към телефона, за да се обади на брат си и да му каже, че се бе върнала.
— Мислех, че ще останеш още няколко дни — отвърна след малко силно изненаданият Кийт. — Какво се е случило? Да не би времето да се е развалило? Вулкан ли изригна?
Последното му предположение не беше далече от истината, каза си недоволно Лиа. Не беше сигурна колко можеше да признае пред Кийт. Гордостта й бе наранена. Можеше ли да признае пред него каква глупачка бе била? Не биваше да забравя колко щастлив й се стори, когато му каза, че бе подписала договора. Наистина ли искаше да съсипе деловите му отношения с Корт, без да им даде шанс? Ами ако Корт се окажеше спасението за „Брандън“?
— След като взех решение за договора, нямаше смисъл да застоявам — отвърна тя, защото не искаше да търси други извинения и обяснения. Защо й бе толкова трудно да се опълчи на Корт Тримейн? Защо се опитваше да му даде шанс?