— Корт бе доста притеснен, когато ти не дойде на срещата — засмя се Кийт. — Малко се страхувах да не те стресне, когато най-сетне те открие, ала ми се струва, че всичко е минало добре. Страхотен човек е, когато го опознаеш — увери я въодушевен той. — Ще науча много от него. — Лиа така и не можа да измисли интелигентен отговор, затова измърмори нещо неясно. — След като си се върнала рано — продължи брат й, — защо утре вечер не наминеш към Сю? Организирала е коктейл и сигурно щеше да покани и теб, ако знаеше, че си в града. — Сюзън Адамс бе тяхна обща дългогодишна приятелка.
Лиа не се колеба. Това бе съвършената възможност да не си бъде вкъщи утре вечер.
— С удоволствие. Благодаря ти, че ми каза. В колко часа?
— Към шест и половина. Има шведска маса, така че няма да умрем от глад — отвърна весело той. — Ще се видим там. А, Лиа…
— Кажи, Кийт.
— Благодаря ти, че подписа договора. — След тези думи той затвори.
Тя остана притихнала до телефона, загледана с невиждащи очи към хаоса в хола. Вътре в дома й, макар отвън да изглеждаше приветлив, всичко показваше, че собственичката не полага ненужни усилия, за да въведе ред. Счетоводството на книжарницата бе безупречно, точно до последния цент, но в дома й цареше истински хаос, ала също така и уют. Тази разлика отразяваше важен аспект от характера й, а Лиа бе достатъчно интелигентна и го признаваше. Отдавна бе приела едно неангажиращо отношение към живота и не виждаше причина да се насилва и посвещава на задължения, които не й се струваха важни, къщата бе чиста, но дори в най-добрите дни си оставаше — поне бе така за безпристрастните наблюдатели — доста разхвърляна. Този факт никак не я притесняваше. Беше достатъчно умна, за да знае кои са важните неща в живота, а домакинстването не бе сред тях.
Къде, запита се замислено тя, попадаше Кортланд Ганън Тримейн? Тръсна глава и очите й пропълзяха бавно по чудесната масичка от деветнайсети век в ъгъла и картините на художници от двайсети век. Защо признаваше толкова предпазливо и неуверено, макар да имаше основание да не му се доверява, че инстинктивната й реакция към Корт водеше към завършека на вече подписания договор? Стисна зъби. За малко да му позволи да я прелъсти!
Нямаше съмнение, каза си тъжно Лиа, че гордостта й бе поразена по време на разразилата се помежду им война. Отдавна не се бе случвало някой мъж да я направи на глупачка. Затвори очи, за да заличи спомена за целувките на Корт и собствения си отклик.
Не си спомняше единствено страстта. Не можеше да забрави веселите забележки, които си подхвърляха, смеха и разговорите, разходките по плажа. Всичко това, взето заедно, водеше към опасност и ако имаше наполовина толкова ум, колкото предполагаше, щеше да разкаже на Кийт всичко и двамата да се обединят, за да прогоня този мъж!
Е, реши тя, докато бавно се изправяше и се отправяше към малката спалня с огромно легло с метални рамки, трябваше първо да си поеме дъх, а след това да реши как да постъпи.
На следващия следобед Лиа все още мислеше за реакцията си към Корт, когато спря душа и дръпна една от пухкавите червени кърпи, закачени във веселата баня в червено и бяло. През целия ден почти не спря да мисли за него и това я подразни. Може би партито тази вечер щеше да я разсее и да отклони мислите й в друга посока.
Беше увила кърпата около мокрото си тяло и я бе затегнала точно над гърдите си. Прокара четка през пуснатата си тъмнокестенява коса и тя се разстла гъста и лъскава по гърба й. Щеше да я сплете отново, когато се облече и дори имаше намерение да прокара фината метална нишка с мъниста, която завърши миналата седмица. Отвори вратата и излезе от затоплената, пълна с нара баня, за да се върне в спалнята.
Едва успя да потисне писъка, когато позна едрия мъж, застанал до прозореца. Вдигна ръка и притисна длан към врата си. Страхът бе изтласкан бързо от сляпа ярост.
— Корт! Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш в къщата ми? Как смееш? — Стисна инстинктивно кърпата, ала бе толкова ядосана, че предпазливостта й се стопи.
Той се обърна, златистите му очи пропълзяха по увитото в кърпа тяло и се спряха на пламналия й поглед. Нещо в погледа му трепна. Беше примитивно, мъжко и опасно. Въпреки това Корт се усмихна. Тази усмивка накара Лиа да се притесни повече, отколкото ако бе пристъпил към нея.
— Дойдох, за да те заведа на партито — отвърна с готовност той, без да помръдва.
— Партито… — повтори тя, без да разбира — Ама…