— А темите, които те вълнуват, са доста ограничен брой — подигра му се тя.
— Изобщо не са ограничен брой — обясни любезно той. — Просто ми завиждаш, защото знам кое е важно за мен и държа на него.
Лиа замахна с ръка през смях, в опит да се защити.
— Стига, стига! Аз ще избера темата, а ти ще бъдеш любезен да се съобразиш с нея.
Корт се отпусна на кожения стол и се усмихна благосклонно.
— Не ми даваш голям избор. Все пак тази вечер съм облечен като джентълмен.
— Винаги ли съобразяваш действията си с дрехите?
— Невинаги, ала единствено заради теб тази вечер ще направя изключение. Ще бъде така, докато часовникът не удари дванайсет — реши той и повдигна чашата в шеговит тост.
— Да не би някоя тиква да чака, за да те откара в стаята ти в полунощ? — попита любопитно тя, подпря се с лакти ма масата, приведе се напред и отпусна брадичка на дланта си. Зеленият камък на шията й проблясваше меко на светлината. Искрите се пренесоха в очите й и Лиа се усмихна.
— Не се притеснявай — успокои я Корт. — Вътре има място за двама.
— Какво стана с моя избор на тема? — попита решително тя.
— Кажи.
— Успя ли да прочетеш договора, който брат ми иска да подпиша, за да вземе на работа прехваления консултант, който е намерил? — Лиа най-сетне зададе въпроса, който я мъчеше от мига, в който бе дала документите на Корт и го бе помолила да й каже мнението си.
— Прочетох го. Заех се с него, преди да те взема за вечеря — призна тихо той и плътният му глас зазвуча сериозно. Кафявите му очи срещнаха нейните.
— Кажи? — настоя тя мрачно. — Съгласен ли си с мен?
— Че е опасно ли? При неблагоприятни обстоятелства наистина може да се окаже опасно — заяви бавно той с безизразен глас и завихри коняка в чашата си.
— Знаех си! — заяви с мрачно задоволство Лиа. — Щом Кийт ми го даде, знаех, че има нещо гнило в цялата работа!
— Казах само, че може да се окаже опасно при неблагоприятни обстоятелства — повтори спокойно Корт, докато наблюдаваше внимателно лицето й. — Постъпваш разумно, като проявяваш предпазливост, Лиа, но тук има смекчаващи обстоятелства.
— Какви например? — попита веднага тя.
— Например фактът, че познаваш брат си, а пък аз познавам човека от договора. Същият, когото иска да наеме.
— Ти го познаваш! — зяпна го Лиа, напълно слисана от чутото. — Ти познаваш въпросния К. Тримейн? Как е възможно? Къде си се запознал с него?
— В Силиконовата долина — обясни той, използвайки разговорното име за района около Сан Хосе в Калифорния, където бе съсредоточена новата високотехнологична електронна индустрия. Наричаха мястото така заради полупроводниковите материали, които помагаха в революционните открития в електрониката.
— Искаш да кажеш, че известно време си работил там, така ли? — попита объркана тя. — Не знаех, че си инженер. Мислех, че се занимаваш с финанси…
— Работил съм в няколко фирми за електроника, помагал съм им да си осигурят капитали. Необходими са добри пари, за да се направи първокласно проучване и аз им помагах — обясни Корт, сякаш това бе най-обикновеното нещо на този свят.
Лиа знаеше, че тук се крие още нещо, ала в момента мислите й бягаха в друга посока.
— Значи си се срещал с Тримейн. Какво можеш да ми кажеш за него?
Той се усмихна.
— Първо, не е използвач и натрапник, както си решила.
— Не може да не е! — нацупи се тя. — Само един използвач и натрапник би се опитал да върже брат ми с договор като този, който ти дадох да прочетеш.
— Това е човек, който може да загуби не по-малко от брат ти и иска да защити и себе си, и клиента — обясни троснато Корт.
— Всичко е в полза на Тримейн! — избухна недоволно Лиа. — Така, както е написан този договор, той има не само заплата, но и дял от печалбата. Ако компанията на брат ми има успех, Тримейн ще изкара една хубава тлъста сума, много по-висока, отколкото са обичайните хонорари на консултантите.
— Ако обаче фирмата за охранителни системи „Брандън“ потъне, Тримейн ще загуби едно малко състояние.
— Какво ще кажеш за онази точка, според която участва пълноправно във вземането на решения? — настоя раздразнена тя. — По този начин той се настанява едва ли като президент на фирмата!
— От всичко, което знам за него, Тримейн не взема решения на базата на постигнат консенсус — призна Корт тихо. — Той не би се забъркал в подобна ситуация, освен ако не е в състояние да направи каквото е необходимо. И да се допитва до общото събрание.
— Основната причина, поради която Кийт настоява да наеме този човек като главен консултант, е, че се надява се учи от него! Ако Тримейн не желае да обсъжда решенията си, тогава за Кийт няма никаква полза!