— След като Тримейн се е съгласил да напътства брат ти през следващите две години, докато Кийт натрупа достатъчно опит, за да поеме самостоятелно управлението на фирмата, можеш да си сигурна, че ще постъпи точно както е казал. От всичко, което съм видял досега, той е човек на думата. Просто иска да е ясно още от самото начало, че докато договорът е в сила, той е водещата фигура. Ако питаш мен, брат ти е проявил здрав разум. Сигурно с доста страшно на двайсет и пет да наследиш такъв голям бизнес. Нали каза, че е две години по-млад от теб?
Лиа кимна мрачно.
— Знам, че няма опит в управлението на фирма. Всички предполагахме, че татко ще се занимава още години наред… — Тя бързо се отърси от мислите за неочакваната смърт на родителите им, загинали миналата година по време на самолетна катастрофа в Европа. И двамата с Кийт загърбиха мъката. Налагаше се веднага да се заемат с най-важните неща.
— От всичко, което ми каза, брат ти никога не е имал намерение да поема управлението — отбеляза тихо Корт, без да изпуска младата жена от поглед.
— Така е. Беше огромна изненада, когато прецени, че е най-добре да се заеме с фирмата, вместо да я продаде — призна Лиа. — Напоследък ми изглежда съвсем нов човек, сякаш е преоткрил себе си. — Тя поклати глава и се замисли как брат й се луташе, откакто завърши колеж — Затова не ми е приятно да отхвърля идеята му да чиракува на Тримейн, но…
— Но се страхуваш, че ще подпише договор, който ще го разори, така ли? — попита изпълненият с разбиране Корт.
— Ти го прочете. Договорът с прекалено обвързващ, не можеш да го отречеш — отвърна бързо Лиа и разсеяно прокара пръст по ръба на чашата, докато наблюдаваше как светлината си играе с течността вътре.
— Да, ала интересите на брат ти са напълно защитени, Лиа. Не забравяй, че ти притежаваш половината фирма. Половината дялове са в твоя власт. Ако Тримейн се окаже опасен, няма да го наемете. Просто ще ти се наложи да убедиш Кийт, че е направил грешка. Договорът ще бъде в сила, докато собствениците са доволни. Кийт просто иска шанс да постъпи както прецени. Сигурна ли си, че не си влязла в ролята на прекалено загрижена по-голяма сестра?
Лиа вдигна очи и метално зелените й очи се присвиха, когато чу обвинението.
— Не съм — сопна се тя. — Това е мое задължение като съсобственик. На договора с Тримейн е необходим и моят подпис. Баща ми остави фирмата „Брандън“ и на двамата.
— Като се е подразбирало, че в повечето случаи ти ще бъдеш партньорът без глас — напомни й той тихо, но категорично.
Лиа се сви.
— Май съм ти разказала за договора повече, отколкото трябва, преди да ти поискам съвет — измърмори тя, подразнена от себе си.
Само че с Корт се говореше толкова лесно. Снощи се изуми от спокойната приятна атмосфера, която той създаде още от самото начало. Нещата следваха едно след друго и преди да се усети, вече му обясняваше, че бе избрала това усамотено място, за да мисли една седмица. Бе обещала на Кийт, когато се върне в Санта Роза, градът в северна Калифорния, където бе домът й и имаше книжарница, да му съобщи решението си дали да наемат Тримейн.
Корт се усмихна.
— Май решението ти не трябва да е дали да подпишеш договора, или не, а дали да позволиш на брат си да поеме фирмата.
Лиа стисна зъби и се насили да обмисли думите му.
— Никога не съм била от онези по-големи сестри, които обичат да командват.
— Приличаш ми на жена, която има склонност да командва — засмя се той.
— Само че съм прекалено умна и не бих допуснала подобна грешка с брат си. Не искам да ме намрази!
— А с любимия? Би ли допуснала грешката да командваш мъжа, с когото имаш връзка? — опита се да я предизвика Корт и се облегна напред. Златните му очи проблеснаха игриво.
Тя се усмихна надменно, усетила как във вените й се разлива топлина.
— Това е различно — вметна високомерно. — Всички знаят, че един мъж е най-щастлив, когато има кой да го води.
— Странно, а пък аз съм чувал, че жените са доволни, когато някой ги води! — измърка на свой ред той.
— Това е някакъв мит — забеляза небрежно Лиа. — Това впечатление е било създадено от филмите на Рудолф Валентино, превъплъщаващ се в шейхове, които отвличат жените си в пустинята.
— Да не говорим за другите филми, в които главните герои са силни мъже като Гейбъл и Богарт и…
— Следователно Холивуд е тръгнал по пътя на заблудата — довърши тя и сви пренебрежително едното си рамо. — Повечето филми са правени от мъже и затова няма нищо чудно, че са наблегнали на мъжките фантазии.