— Къде отиваме? — попита тя, когато най-сетне Корт се отдели от нея и запали колата.
— Нали ти казах. На някое място, където можем да отпразнуваме годежа! — Погледът му блестеше в сумрака и сякаш я докосваше. Лиа потръпна и усети как я обзема слабост.
— У нас ли? — попита тя след няколко минути, когато позна пътя.
— Заради стълбите е — ухили се той, доволен от себе си. — Толкова е романтично.
— Корт! — Лиа се изчерви. Смехът й бе зареден с много страст. Всичко си идваше на мястото.
Не знаеше какво да каже, докато той паркираше колата пред тях, подаде й ръка, за да слезе, и взе ключа. Миг по-късно тя влезе и се обърна тъкмо когато той хлопна вратата.
Останаха загледани един в друг, смълчани, погълнати от желанието, което се четеше в очите им. И в двамата се усещаше напрежение, то ги завладяваше, докато мълчанието помежду им продължаваше.
Лиа първа се опита да направи нещо. Протегна ръка към копринената му вратовръзка. След секунда бе в прегръдките му.
— Лиа, любима моя, Лиа! Толкова те желая!
Тя вплете пръсти в косата му, за да се наслади на гъстотата й, докато Корт я притискаше към себе си. Ръцете му повдигнаха пищните кичури, разпилели се по гърба й, а Лиа усети силата на желанието му.
Ароматът му изпълни ноздрите й, изкушаваше я и разпалваше в нея примитивна топлина. Отново докосна възела на вратовръзката му и бавно го разхлаби.
— Ти говореше за златни вериги — напомни му с гърлен глас и устните й се разтвориха чувствено, докато се опитваше да се справи с възела.
— Единият от нас ще бъде окован във вериги до сутринта — изръмжа той. — Вече не съм сигурен кой кого ще окове.
— Има ли значение? — попита предизвикателно тя и подръпна края на вратовръзката, за да я свали от врата му.
— В момента изобщо не ме интересува — призна Корт. Наведе се, взе я на ръце и очите му се плъзнаха по дългата коса, която галеше гърдите му. След това пое по стълбите, бавно и уверено.
Докато се качваше, Лиа се заигра с копчетата на ризата му, очите й бяха пълни с мечти и неизказана любов. Когато стигна на площадката, той се насочи към стаята й и след миг тя се отпусна на леглото.
— Така трябваше да бъде онази нощ в Орегон — прошепна и се отпусна до нея. Допирът на тялото му я накара да потръпне. Лиа спусна клепки и леко докосна с тях скулите му, сякаш изпълняваше езически танц, примамлив и изкусителен.
— Кажи ми, Лиа — помоли той, докато устните му се надвесваха над нейните. Усети едва сдържаното му желание и се зачуди. — Сега няма да ти е трудно да го кажеш. Нали няма да има повече отмъщение?
— Имам ти доверие, Корт — призна тя, защото знаеше, че Корт толкова искаше да чуе тези думи и защото вече не бе в състояние да му каже нещо друго, освен истината. — Просто нямах доверие на себе си. Не исках да призная, че ставах слаба, когато бях до теб…
— По дяволите, Лиа — изсъска той. — Ако се каниш да ми кажеш, че изпитваш към мен същата слабост, която си изпитвала към Алекс Харлоу…
— Не — прекъсна го тихо тя с блеснали очи. — Не е това, Корт, Алекс ме използваше. На него не можех да му простя и след милион години. Сега вярвам, че ти ме подведе, защото това е един от методите на Корт Тримейн, за да стигне до истината. Вярвам, че ми казваш истината, като твърдиш, че си ме искал още от самото начало.
— Така е. Господи, да знаеш само колко те желаех. — Той обсипваше слепоочията и клепките й с нежни целувки, а след това се прехвърли на ушите. — Искам те тази вечер. Не мота да чакам повече.
— Добре, Корт — прошепна тихо Лиа с много обич, бръкна под ризата и впи пръсти в него.
Усети пръстите му на ципа, а след това изумруденозелената рокля бе смъкната с няколко нетърпеливи подръпвания. Хладният въздух в стаята докосна кожата й, когато той се надигна, за да свали ризата и панталоните си. Вече гол, бавно свали останалите й дрехи и докосна с устни всяко голо местенце.
Тя потръпваше, докато Корт промъкваше пръсти под ластика на пъстрите й бикини, ала това не бе от хлад, а от разгорелия се в нея огън. Той усети реакцията й и се наведе, за да целуне рамото й. Миг по-късно смъкна бикините до глезените й и Лиа остана гола.
— Тази вечер ще те любя, докато не забравиш, че съм те подвел в Орегон — зарече се Корт. — Докато не можеш да мислиш за нищо друго, освен за бъдещето ни.
Тя потръпна, щом чу настойчивите му думи. Искаше й се да му каже, че няма нужда да се притеснява за миналото, но усети, че трябва да му го покаже, като откликне на ласките му не с думи. Най-сетне бе настъпил моментът, когато нямаха нужда от думи.