В следващия момент го видя. Беше застанал до брат й на стълбите пред църквата. Лиа си пое дълбоко дъх и се зачуди над собствените си страхове. Разбира се, че той не би я измамил. Нали й бе дал думата си! Какво очакваше? Можеше да му има доверие! Овладя се, докато Синтия паркираше. Щеше да му се реваншира, зарече се мълчаливо. Щеше да го научи да я обича, колкото тя обичаше него.
Стомахът й се отпусна. Точно това искаше. Копнееше да се омъжи за този човек, въпреки че поемаше риск. Никога не би поела същия риск с Алекс Харлоу, подсказваха й инстинктите. Щеше да положи всички усилия Корт да не съжалява, че бе бил принуден да направи тази крачка.
За пръв път от цяла седмица насам Лиа успя да се усмихне спокойно и ведро. Това бе една от обичайните й усмивки, разбра тя, защото вече бе малко по-уверена. Едва когато видя Корт, разбра в каква погрешна посока бяха поели мислите й.
— За малко да не те позная — пошегува се той и протегна ръка към нея.
— Да не би да си очаквал да се облека в червено или оранжево? — усмихна се Лиа.
— Човек не знае какво можеш да решиш. — Изглежда това не му бе неприятно.
Церемонията премина като насън. Тя повтори клетвите си тихо, ала убедено и изслуша Корт, докато изричаше своите. Едрата му ръка я прегърна и я целуна силно на края на церемонията, но й се стори доста сдържана.
Сега нямаше време да размишлява за кратката му прегръдка. Щом свещеникът приключи. Кийт и Синтия застанаха до новото семейство.
— Не мога да отрека, Лиа — ухили се Кийт и я прегърна. — Избра невероятен начин да сме сигурни, че Корт няма повече да работи за конкуренцията. Каквото и да прави, след като договорът му изтече, ще трябва да бъде верен на семейството си.
— Да не би да мислиш, че сестра ти има заслуга за тази сватба — оплака се добродушно Корт. — Съсипах се, докато я довела до олтара!
— Горкичкият, сигурно е изтощен — пошегува се Лиа, усетила топлината, разляла се по лицето й.
— Така е. Следващите дни възнамерявам да ги прекарам в леглото, за да се възстановя.
— Корт! — Топлината в бузите й се покачи с няколко градуса.
— Тогава ме измъкни от това място, преди да кажа още нещо, което не трябва — помоли я любезно той. Поведе я по стълбите, а Синтия, Кийт и свещеникът поеха след тях.
— Ще се върна в началото на следващата седмина.
— Къде отивате? — попита Синтия, когато Корт настани булката в колата и провери дали багажът бе взет.
— Ще пообиколим крайбрежието, а след това ще останем някой и друг ден в един хотел в Орегон — обяви весело Корт. — Вие двамата нали ще се оправите, докато ни няма?
— За всеки ден, който използваш за меден месец, ще ти добавя по един допълнителен след изтичането на договора — предупреди го Кийт.
— Що се отнася до мен, можеше да останеш колкото дълго пожелаеш. Както вървят нещата, ще си платя студентския заем за нула време.
— На това му се казват продажни души! — засмя се Лиа и помаха на брат си и приятелката си.
— Просто старомодни бизнесмени — обърна се към нея Корт и потегли.
— Корт?
— Ммм?
— Наистина ли ще се върнем в Орегон?
— Да.
Тя не откъсваше очи от профила му.
— Нямам нищо против. Знаеш, че обичам крайбрежието там. Защо избра точно това място?
— Ти не се ли сещаш? — попита тихо той и я стрелна с поглед.
Лиа се поколеба.
— За да започнем отново ли? Да се върнем в началото ли?
— Не точно. Нямам толкова търпение.
Пътуваха спокойно и приятно почти през целия път, въпреки че на няколко пъти валя силно. Корт се справи уверено с лошото време, а когато пристигнаха в самотния хотел, слънцето залязваше.
— Ако побързаме, можем да сме на плажа, за да видим залеза — настоя той, когато се настаниха в стаята.
Десет минути по-късно двамата се бяха преоблекли в джинси и топли якета, за да излязат. Тя бе притеснена, сякаш след сватбената церемония нервността й отново се бе върнала. Реши да не се поддава и сплете пръсти с Корт, когато той я поведе към каменистия бряг.
Вървяха смълчани, оставиха си време да се приспособят един към друг. Зимното слънце потъваше бързо и скоро въздухът стана студен.
Въпреки това продължиха да вървят и Лиа усети, че студът и вятърът я успокояват. Бе хубаво да се върне тук заедно с Корт.
След това, тъкмо когато се бе успокоила и си бе позволила да се наслади на момента, той заговори и в гласа му се прокрадна сянка, също като сенките наоколо.
— Какво не е наред, Лиа? — попита я предпазливо.
Тя вдигна глава, учудена, че бе толкова прозорлив.