— Защо да не е наред?
Корт стисна нетърпеливо ръката й.
— Знам, че нещо те измъчва. Не отричай. И преди ти казах, че двамата с теб много си приличаме. Това означава, че няма смисъл да се опитваш да криеш от мен. Хайде, кажи ми. — Той спря, обърна се към нея и по лицето му се изписа тревога. — Какво има, Лиа? Да не би да съжаляваш за онова, което поиска? Да не би вече да съжаляваш за брака ни?
Тя се изправи и се насили да му каже истината. Беше прав. Трябваше да си казват истината отсега нататък.
— Не — прошепна честно. — Не съжалявам, че се оженихме. Само че си мисля, че не поисках онова, което трябваше…
— А кое трябваше?
Лиа кимна тъжно. Нежно и предпазливо, очите й пълни с любов, тя докосна бузата му.
— Трябваше да поискам нещо много по-важно. Някой ден… Някой ден ще го поискам.
Пръстите му се впиха в раменете й.
— Кое е по-важното? — попита остро Корт. — Какво е трябвало да поискаш?
— Любовта ти — отвърна простичко Лиа — Някой ден, когато си готов, ще поискам любовта ти, ще можеш ли да ми я дадеш, Корт?
— Любовта ми! — Думите му прозвучаха като експлозия. Очите му заблестяла в сумрака. — Любовта ми! Лиа, смахната малка глупачке! Че аз те обичам още от онзи първи уикенд! Не може да не си разбрала! Защо иначе ще ти подаря обеците?
— О, Корт — въздъхна тя и сърцето й запя. — А ти защо мислиш, че ги сложих? И аз те обичам. Мисля, че и аз те обичам още от самото начало. — Сребристозелените й очи блестяха, когато срещнаха неговите. Не се приближи повече и се учуди, че той стои настрани и не откъсва поглед от нея.
— Ти ме обичаш? — изръмжа Корт.
— Да, Корт.
— И си решила, че аз не те обичам ли? — продължи да пита той, сякаш не можеше да повярва на глупостта й.
— Никога не ми го каза — изтъкна Лиа с усмивка. — Единственото, което знаех със сигурност, бе, че ме желаеш.
— И затова реши да рискуваш с брак?
— И с всичко, което поискаш от мен — призна тя.
Корт я привлече и я притисна до себе си.
— Лиа, Лиа, не мога да повярвам. Аз бях готов да чакам любовта ти. Бях доволен, че най-сетне ми имаш доверие и също ме желаеш. Знаех, че рано или късно между нас ще се случи нещо специално, нещо безценно. Мислех, че най-сетне ще отвърнеш на любовта ми… — Той се поколеба и тя го чу да възкликва: — По дяволите!
— Корт! — възмути се Лиа. — Какво има?
— Мисля си за всичкото време, което пропиляхме!
Тя се засмя.
— Дори не бях забелязала. Не беше много отдавна, когато стояхме на същото това място. Не сме загубили чак толкова много време!
— Напротив — отвърна той. — Загубихме. Можехме да се оженим още първата седмица.
— О, Корт — прошепна Лиа. — Съжалявам за всички грешки. Известно време просто не можех да мисля трезво. Толкова много се страхувах…
— Бояла си се, че не си нищо повече от едно завоевание за мен? Никога не е било така, Лиа, любов моя. Никога! Мога да постигна своето и без да прелъстявам сестрата на собственика на фирмата, където работя. — Той й се стори възмутен.
— Добре, Корт — примири се тя.
— Влюбих се в теб, когато видях усмивката ти на онази картина в офиса на Кийт — продължи искрено той. — Знаех със сигурност, че щом те открия в хотела, ще разбера, че си единствената жена в света, която бих завел на разходка на плажа. Обичам те, любима Лиа. Обичам и острото ти езиче, и невероятния ти отклик в леглото, ще те обичам цял живот. Толкова си приличаме двамата с теб.
— Точно това беше проблемът.
— Нали и аз това ти казвах — засмя се Корт. — Знаех, че трябва да се справя с гнева ти. Ако бях на твое място, щях да постъпя по същия начин. Мислех, че съм разрешил проблема онази вечер, когато си отмъсти на Алекс Харлоу. И щеше да е така, ако не се бе появил брат ти.
— Бях ядосана заради слабостта си, защото ти почти успя да ме накараш да започнем отново. Аз наистина исках да започнем отново, Корт. Исках го от цялото си сърце. Ако брат ми не се беше появил, нямаше да мога да ти устоя! Бях ядосана на себе си, скъпи. Най-сетне го разбрах. Аз не исках да приключа битката толкова бързо.
— Грешиш! Мен също ме болеше — изпъшка той и я притисна до себе си. — Още от самото начало бях сигурен, че няма да има проблем да те имам в леглото си след преживяното тук, в Орегон. Знаех, че ще се ядосаш, когато откриеш, че съм те подвел, ала реших, че след като те любя, всичко ще си дойде на мястото. Бях истински глупак. Затова и всичко се обърка!
— Горкият Корт — пошегува се тя с много обич. — Опитваше се да преодолееш всичко, а ставаше все по-трудно.
— Радвам се, че разбираш колко трудно ми е било! — пошегува се на свой ред той.
— Разбирам. На теб ти се отрази добре. Нещо ми подсказва, че си получавал всичко, което си искал!