— Ти си такава изкусителка — изръмжа той и пръстите му спряха на талията й, а сетне откриха ребрата.
— Ти пръв започна да ме изкушаваш — отвърна тя и спусна устни по гърлото му.
— Винаги спориш — изпъшка Корт, — дори когато сме в леглото. — Лиа усети смеха и желанието му и знаеше, че винаги щеше да бъде така между тях, една истинска невероятна любов, която нямаше никога да изгубят. — Понякога човек трябва да полага усилия — продължи той прелъстително, обзорна я по гръб и я притисна я под себе си. — Много те желая, сладка Лиа.
Желанието му не бе по-слабо от нейното, помисли си замечтано и веднага бе готова да му го каже, когато я облада така, че тя не можеше да каже и дума повече. Откликна с неприкрито желание, готова да му се отдаде напълно.
Любеха се диво като нощната буря навън, която плискаше океана. Дъждът плющеше по прозорците в такт с разбушувалата се във вените им кръв.
С вик, заглушен от копринената кожа на гърдите й, Корт стисна бедрата й, привлече я до себе си и се загуби в мекотата й и в очакване на вътрешната си буря.
Пръстите й се впиха в гърба му и с вопъл Лиа се отдаде на бурята. Усети, че и той бе повлечен от чувствения ураган, заслепен от ветровете.
По-късно Корт покри с длан розовата й гърда и се усмихна на доволните й, блеснали очи. Беше се подпрял на лакът, преплел крака с нейните.
— Щастлива ли си, госпожо Тримейн?
— Не седмото небе съм, господин Тримейн.
— В леглото си неукротима — засмя се той от удоволствие. — Знаеше ли го?
— Нали нямаш нищо против усилието?
— А ти как мислиш? — усмихна се Корт.
— Мисля — отвърна през смях тя, — че и двамата сме много по-енергични, отколкото предполагаме.
— Може и да си права. Лично аз не се интересувам, след като знам, че златната верига си е на мястото.
— Какво стана с послушанието, което ми показа на плажа? — попита Лиа, прокара пръсти през разрешената му коса и се усмихна. — Пак започваш да говориш за златни вериги. Да не би старият Корт да надига глава?
— Сега вече знам, че ме обичаш, а и аз те обичам. Това ми дава много повече сигурност — заяви направо той.
— Егоист!
— Погледни от хубавата страна — настоя Корт. — Ти разполагаш със същите факти. А пък мисля, че си сравнително умно момиче.
— Какво означава това?
— Означава, че ти ми каза веднъж, че веригите обвързват и двамата. И този, който ги слага, и пленника.
— Няма да те питам кой от нас в кой край на веригата е — отвърна дипломатично тя. — Просто ми обещай да не изпускаш моята верига.
— Дадено.
Наведе се и запечати уговорката с целувка.