Той не се възползва от малката си победа. Продължи бавно и много нежно да вкусва отначало ъгълчетата на устата й, след това плътната й долна устна. Когато Лиа се зачуди на умението му да се владее и да сдържа страстта си, Корт вдигна устни от нейните и започна да изследва нежно бузата й към спуснатите клепки.
Устните му редяха въздушни целувки по чувствителните й клепки, а ръката му, досега лежала неподвижно на талията й, се премести и плъзна навътре под извивката на гърдите й. В докосването му имаше интимност, която накара пулса й да забърза.
— О, Корт — въздъхна тя и цялото й тяло се напрегна от възбуда, очакване и някаква неловкост. Знаеше, че трябва да отблъсне ръка му, да му откаже тази свобода, но така и не го направи, защото той все още не си бе позволил никаква свобода с нея. Засега интимността между тях бе просто намек.
— Да знаеш колко ти отива изумруденозелено — прошепна едва доловимо Корт и ръката под гърдата й отново се намести. Лиа очакваше да се премести нагоре по бодито, защото знаеше, че чака тъкмо този момент, за да го отблъсне. След миг само щеше да усети допира му и нещо в нея я караше страстно да го желае. Само че пръстите му не се плъзнаха към гърдата, както тя очакваше. Той стисна дългата плитка самурена коса и се заигра с нея. Повдигна я бавно и я намести на голата й шия, отпусната назад, а сетне вдигна глава, за да я погледне. — Сега вече знам защо пещерните хора са обичали толкова много да завличат жените си у дома, стиснали ги за косите. Има нещо много чувствено в това примитивно действие. — Златните искри се сляха с кафявите му очи, разтопиха се и ги превърнаха в течен кехлибар.
Лиа го наблюдаваше изпод полуспуснати клепки, усетила въжето от коса, опасало гърлото й.
— Не — успя да изрече развеселена тя. — Онези, които са ги влачели за косите у дома, не са умеели да се грижат за себе си.
— А ти си прекалено умна, за да попаднеш в тази категория — прошепна Корт и затегна леко плитката.
— Да. — Това бе самата истина.
— Не е ли просто въпрос на интелигентност, Лиа? — изръмжа той и сведе отново глава, за да плени разтворените й устни.
— Не — отвърна тя развеселено, ала и с известно презрение. Усети как устните му поемат нейните и й се прииска да го сграбчи, да го накара да остане спокоен, за да усети истинската му целувка. Пръстите й се заровиха в косата му, сякаш подтикнати от някакъв импулс. Леките нежни ласки не й бяха достатъчни.
— Не — усмихна се Корт. Лиа усети усмивката му до устната си и й се прииска да използва зъби много внимателно и предупредително върху неговите устни. Само че не посмя. — Не — прошепна отново той до устните й. — Не става въпрос за интелигентност. Има жени, може би всеки мъж среща по една такава в живота си и му се иска да е сигурен в нея. Нея би искал да обвърже със златни окови…
Тя потръпна и Корт го усети.
— Ти искаш ли да ме обвържеш със златни окови, Корт? — Думите й бяха едва доловими, изречени забързано.
Пръстите му отпуснаха плитката и плъзнаха по врата й.
— Да!
В тази единствена дума прозвуча неочаквана страст, която не бе проличала досега в ласките му и Лиа се размърда неспокойно до него в желанието да усети по-интимна ласка, повече от топлината му.
— Мисля — прошепна дръзко тя, несигурна в мотивите си, но убедена, че иска да го предизвика, — че забелязвам наченките на доста властен мъж.
Пръстите му не се отделяха от шията й, докато я галеха с едва доловима заплаха. Лиа се приближи, без дори да го иска, и се отдаде на ласката също като малко коте.
— Аз съм много властен мъж — заяви тихо той. — И много взискателен любовник.
— Сигурно, ако намериш жена, която да ти позволи да я оковеш във вериги — усмихна се предизвикателно тя, впила поглед в него през попритворени очи.
— Нямам намерение да чакам разрешението й — отвърна лениво той. — Веригата сама ще пасне на мястото си, независимо дали на нея й харесва, или не.
— Защото си много по-умен от нея ли?
— Защото съм много по-силен и много по-безмилостен от нея — побърза да я поправи Корт. — Освен това съм се научил да обръщам специално внимание на най-важните неща.
— Сигурно тъпчеш егото си поне с няколко килограма сурово месо на ден. По нищо не личи да е недохранено! — Очите й блестяха, когато срещна проницателния му поглед. С ръце прокара пътека през косата му към слепоочията, където се виждаха сребърни кичури. Обикновено пролъскваха на светлина, ала тази вечер в сенките оставаха незабележими.