Бикините, които носеше, бяха дълбоко изрязани. Една мъжка ръка придържаше гърдите й. Мъжът лежеше до нея, но извън обектива на фотоапарата. Лицето му приличаше на картоф, но затова пък имаше ръце на поет. Изкарваше прехраната си, като вършеше какво ли не: потупваше бебета по дупетата в реклами на памперси или пък отваряше кутии бира, така че да се разпенят.
Мотото на рекламата беше: Нежността никога не е била по-нежна.
В студиото беше хладно през онзи ден. Зърната й бяха настръхнали и ясно очертани под памучния сутиен. Рекламодателят бе невероятно щастлив от ефекта. Той искаше точно това — сексапил без вулгарност. Фотографът се интересуваше само от осветлението и фокуса. Помощникът му се шегуваше, че мъжът, чиито ръце използваха за рекламата, тайно опипва гърдите на Рейна, докато никой не гледа. Сюзън Рамзи се засегна от тези шегички и енергично започна да протестира срещу подобна нелепост. А тъй като помощникът бе и любовник на фотографа, той пък се обиди от думите на Сюзън и заплаши, че ще я изгони от студиото, ако не млъкне.
През цялото това време Рейна лежеше отегчена, уморена, с болки в гърба заради продължителното стоене в една и съща поза, а стомахът й къркореше от глад, както винаги.
— Чудесна е.
Дълбокият мъжки глас, прозвучал близо до ухото й, я върна в настоящето. Тя рязко затвори списанието.
— Какво има? Не ви ли харесва? — попита Трент, очевидно развеселен от свенливата й реакция на еротичната реклама.
— Да… не… аз, аз трябва да се връщам към работата си.
Проправи си път край него и буквално побягна нагоре по стълбите. След като се затвори в апартамента си, тя се облегна задъхана на вратата, като очакваше той да дойде след нея, размахал списанието — със зинала уста, най-сетне разпознал я.
Тогава разбра, че страхът й някой да не я познае е нелеп. Нито Трент, нито който и да било друг би могъл да я свърже с рекламата. Госпожица Рамзи нямаше нищо общо с жената от снимката.
Най-после се отдръпна от вратата и се върна към полата, върху която рисуваше, преди да реши да си почине. Струваше й се, че е било преди векове.
Беше преживяла двоен шок. Най-напред бе видяла Трент Гамблин да прави упражненията си, а след това бе зърнала и себе си в онова списание. Шест месеца бе живяла изолирана, без никаква заплаха за разкриване на истинската й самоличност. Дори когато уведоми Мори и майка си за новия си адрес, беше ги предупредила, че ако се опитат да я уговарят да се върне в Ню Йорк, отново ще изчезне, без да им съобщи къде отива.
Сега, когато Трент живееше в къщата, разкриването на истината изглеждаше неизбежно. Усамотението й бе нарушено. Руби бе прекалено суетна, за да носи очила, въпреки че не виждаше добре. Ето защо, макар че редовно четеше списанията за мода, тя никога не би свързала скромната си наемателка със зашеметяващата Рейна.
Дали племенникът й щеше да се окаже по-проницателен?
Мислите й бяха прекъснати от позвъняването на телефона. По навик избърса ръцете си в един парцал, преди да вдигне слушалката.
— Здравей, Бари! — каза весело, когато разбра кой е отсреща.
— Надявам се, че работиш усилено. Много си търсена.
— Наистина ли? — Това й доставяше удоволствие. Споразумението им се бе оказало толкова изгодно и за двамата. Рейна бе срещнала Бари Голдън в Ню Йорк, където той работеше като моден съветник за един голям магазин. Бари обичаше модната индустрия, но мразеше града. Когато получи скромно наследство от дядо си, той се върна в родния си Хюстън и отвори бутик, който обслужваше предимно богати клиенти.
Преди да напусне Ню Йорк, беше казал на Рейна да го потърси, ако някога се нуждае от нещо. Преди шест месеца му се бе обадила. Макар и единствено случайността да я бе довела в пансиона в Галвстоун, то Бари беше този, който я бе накарал да дойде в района на Хюстън.
Идеята й да рисува върху дрехи му допадна и той ентусиазирано се съгласи да изложи някои от готовите неща в бутика си срещу процент от продажбата. Те се разпродадоха веднага и клиентите му настояваха за още. Сега тя работеше почти изцяло по поръчка.
— Твоите дрехи са последният вик на модата и най-търсените модели напоследък — каза й Бари.
Тя се усмихна, представяйки си го как си дръпва от поредната тънка черна цигара. Бе раздразнителен, откровен до жестокост, а понякога и направо груб. Но грубостта му бе правопропорционална на привързаността му към човека, към когото се обръщаше. Колкото по-оскърбително се държеше, толкова повече го харесваха клиентите му.
Рейна бе открила, че под външното му лустро Бари е грижовен приятел, чиито превземки са просто защитен механизъм. Вероятно изпълняваше очакванията на всички, така както бе правила и тя допреди шест месеца.