За каква се мислеше, че да му казва какво да прави, сякаш бе някое провинило се хлапе? Никоя жена не бе имала дързостта да му говори по този начин. Той решаваше кога да напусне компанията на една жена, а не обратното.
— Господин Гамблин, господин Гамблин — подигравателно повтори той.
По дяволите! Сякаш не му стигаше, че ще живее далеч от приятелите си през следващите няколко седмици, ами се оказа, че има за съседка монахиня!
— Обзалагам се, че едва не припадна, когато предложих да оближа пръстите й. Обзалагам се, че…
Точно така, осъзна той. Тя е съвсем обикновена жена. В скучния й живот досега едва ли е имало кой знае какви вълнения, особено от сексуален характер. Без съмнение имаше огромна нужда от романтика. И ето че се появява мъж, доста привлекателен при това, „скромно“ отбеляза той. Тя естествено не знае какво да прави и затова издига защитни прегради около себе си.
Разбира се! Как не се бе сетил досега? Тя нямаше да се държи толкова отбранително, ако бе напълно безчувствена към него, нали?
Очите му заблестяха, докато в главата му бавно се оформяше планът за това как да преодолее съпротивата й. Щеше да бъде забавно. Беше чисто предизвикателство — нещо, с което да запълва времето си, докато траеше изгнанието му. Не можеше постоянно да чете теория на футболната игра.
Отказа да се занимава с истинската причина за намеренията си. За секунда, когато крехкото й тяло бе докоснало неговото, бе откликнал горещо на допира й. Колкото и немислимо да бе, той, принцът на баровете за ергени и на дамските будоари, бе възбуден от госпожица Ейна Рамзи.
Трета глава
— Скъпи дами, тази вечер смятам да ви заведа на кино.
Трент им съобщи новината, докато Руби разливаше малинов сироп върху сладкиша.
— Кино! Скъпо момче, каква чудесна идея!
— И аз така мисля — каза Трент. — Клинт Ийстууд.
— О-о — не се сдържа Руби, — той е толкова сексапилен, че чак се разтрепервам.
— Добре е да си вземеш някакъв документ за самоличност, лельо. Филмът е забранен за непълнолетни и може и да не те пуснат.
— Ама и ти си един!
Трент се облегна на стола и се усмихна широко на леля си. Тайничко наблюдаваше Ейна Рамзи. Както бе очаквал, бузите й се зачервиха от гняв.
— Много ви благодаря, господин Гамблин, но ще трябва да ме извините — твърдо каза тя.
— Няма ли да дойдеш? — попита Руби с явно недоумение в гласа. — Как можеш да откажеш покана за филм с Клинт Ийстууд?
— Имам работа. Не можах да свърша кой знае колко днес. — Рейна хвърли обвинителен поглед към Трент, който той пропусна, тъй като бе изцяло погълнат от сладкиша в чинията си.
— Но ти никога не работиш вечер — напомни й Руби. — Казвала си ми, че няма достатъчно светлина, за да рисуваш.
— Вярно е — призна Рейна, — но тази вечер е изключение.
— О, хайде, Ейна, не се инати — намеси се и Трент. — Ще съсипеш плановете ми за вечерта, ако не дойдеш с нас. — Бръкна в джоба на ризата си, извади три билета за кино и ги размаха пред нея. — Вече съм ти купил билет.
— Вече ти е купил билет — повтори след него и Руби.
— Съжалявам — все така твърдо отвърна Рейна. — Не е трябвало да го прави, преди да вземе съгласието ми. Ще се наложи да върне билета и да си вземе парите обратно.
Трент внимателно се вгледа в написаното с дребен шрифт на билета и прочете гласно:
— Пари не се връщат. — Той въздъхна със съжаление. — Виждаш ли? Точно така пише. — Протегна билета към нея. — Пари не се връщат.
— Пари не се връщат, госпожице Рамзи — умолително добави и Руби. Бе доволна, че Трент се е сетил да включи и госпожица Рамзи в излизането им. Доколкото й бе известно, младата жена си нямаше никакви приятели освен някой си Бари, собственик на магазина в Хюстън, където тя продаваше дрехите си. Руби би могла да преброи на пръстите на едната си ръка колко пъти госпожица Рамзи е излизала навън вечер. Ако някой имаше нужда да отиде на кино, то това определено бе тя.
В пълно неведение относно мислите на Руби, Рейна се взираше гневно в Трент. Нарочно го бе направил. Е, добре, тогава ще го постави на място.
— Не спомена ли, че ще ходиш на дневно представление?