Той невъзмутимо отпи от кафето си, преди да й отговори.
— Промених решението си. По-забавно е да се ходи на кино с компания. А и пуканките са по-вкусни. — Намигна й, за да й напомни за предишния им разговор за пуканките. Рейна беснееше наум.
Руби скочи така, сякаш бе стъпила на пружина.
— Значи всичко е решено. Аз ще…
— Не съм казала, че ще дойда.
— Но ще дойдеш, нали, миличка? — Усмивката на Руби бе тъй трогателно умолителна, че Рейна не можеше да й откаже.
— Ами предполагам, че ще дойда, след като вече ми е купил билет — тихо каза тя.
— Прекрасно — плесна с ръце Руби, сякаш бе малко момиченце. — Тичай горе да се приготвиш, а аз ще измия набързо съдовете и после всички ще се срещнем отпред.
Трент бе достатъчно благоразумен да не направи някоя остроумна забележка. Той запази мълчание, докато Рейна напусна стаята. След петнайсет минути всички се събраха на входа. Руби, облечена в червено от глава до пети, бе разочарована от вида на госпожица Рамзи. Беше се надявала, че младата жена ще използва случая да се поиздокара. Вместо това, тя изглеждаше по-опърпана от когато и да било с безформените си панталони в маскировъчен цвят и широката до коленете риза. Това момиче нямаше ли нещо по-подходящо за този сезон, нещо по-леко, по-лятно?
Въпреки че косата й бе сресана, тя скриваше лицето й повече от всякога. Виждаха се само устните, носът и отвратителните й очила. Руби бе поразена, но въздъхна и си каза, че няма да позволи пълното пренебрежение на госпожица Рамзи към модата да развали вечерта й.
Тя бъбреше весело, докато Трент ги водеше към нейната кола — щяха да пътуват с нея, тъй като в неговия малък спортен автомобил нямаше място за тримата. Той отвори предната врата и подкани Рейна да седне на мястото до шофьора. Вместо това, тя избута Руби напред и без да изчака Трент да й помогне, отвори задната врата, вмъкна се вътре и затръшна вратата след себе си.
Той само се засмя, докато заобикаляше колата, за да седне отпред. Тя бе ядосана. Чудесно! Укротяването на госпожица Рамзи щеше да бъде много забавно.
Киносалонът бе препълнен и те едва успяха да намерят три места едно до друго. Рейна седна първа, като знаеше, че Трент ще отстъпи на леля си да мине преди него.
Тайният й план успя, но само временно. Трент бе много изобретателен. Остави ги сами по време на кинопрегледа и отиде да купи нещо за пиене. Когато се върна с пълни ръце, помоли Руби да сменят местата си, така че и тримата да могат да си взимат от огромния пакет с пуканки, който бе донесъл. Руби се съгласи, без да спори, и Рейна се оказа седнала до него въпреки старателното си маневриране.
Той им раздаде поръчаните напитки, връчи на Руби пакет шоколадови бонбони и й предложи да си взема и от пуканките.
— Не, благодаря, скъпи. Получавам газове. — Рейна едва не се засмя, но бързо се стегна, когато усети твърдото коляно на Трент до своето. Той разтвори мускулестите си бедра и напъха между тях пакета с пуканките.
Наведе се към нея и почти докосвайки ухото й с устни, прошепна:
— Можеш да си вземаш, когато пожелаеш.
Тя само изсумтя презрително, без да отклони поглед от екрана. Бе достатъчно изпитание да усеща коляното му до крака си и лакътя му на облегалката до ръката си. За нищо на света обаче нямаше намерение да бърка между краката му за пуканки!
Тя не полагаше никакви усилия да прикрие огорчението си, но той оставаше невъзмутим. Всеки път, когато отдръпнеше коляното си, неговото я следваше. Буквално бе заклещил ръката й между своята и седалката. Ако се опиташе да я освободи, щеше да привлече вниманието на околните, затова тя остана неподвижна. Не искаше той да узнае, че усеща стоманената твърдост на мускулите му и топлината, която сгрява ръката й и стига чак до гърдите й.
— Клинт не изглежда ли болнав през оцветените стъкла на очилата ти? — дрезгаво прошепна той и я накара да настръхне.
— Не.
— Защо не ги свалиш?
— Без тях не мога да виждам.
— Сигурна ли си? Стъклата не изглеждат чак толкова дебели.
— Сигурна съм. — Всъщност те бяха от обикновено оцветено стъкло, но дори и без грим очите й бяха необичайно привлекателни.
— Въобще не си взимаш от пуканките.
— Не ми се ядат пуканки, благодаря.
Той се наклони към нея:
— Взел съм дори салфетки в случай че все пак решиш, че не искаш да оближа пръстите ти.
— Млъкни!
— Шшт! Шшт! Шшт! — дочу се от няколко посоки едновременно. Руби се наведе напред и ги изгледа укорително.
— Дръжте се прилично! — смъмри ги тя, преди отново да се облегне назад и да се съсредоточи върху филма.
— Видя ли сега какво направи? Докара ни сума неприятности — промърмори Трент няколко минути по-късно, когато всички се бяха успокоили.