— Аз ли? Ти си този, който настояваше да дойда да гледам проклетия филм — ядосано прошепна в отговор тя. — Което ми напомня, че съм бясна, задето ме манипулира по този начин пред Руби. Но така или иначе го направи и аз съм тук. Постигна своето. Най-малкото, което би могъл да сториш, е да замълчиш и да ме оставиш да гледам филма.
— Искаш да гледаш филма?
— Нали това е целта на идването ни?
— Киносалоните не са само за това, както знаеш.
— А за какво друго?
— Тайни срещи. Палуване в тъмното. Бихме могли да идем на последния ред на балкона и да се прегръщаме.
Това предложение я накара да се обърне рязко и да го погледне. Едната половина на лицето му бе тъмна и неразгадаема, другата бе осветена от светлината, идваща от екрана. Очите му бяха приковани в нея и завладяващи, а усмивката му бе чувствена и подканваща. Едната от тъмните му вежди бе повдигната и намекваше, че това би могло да е покана, която завършва с: „Какво ще кажеш?“ Беше красив. Опасно красив. И го знаеше. Тогава Рейна реши, че не го харесва особено. Всъщност даже силно го мразеше.
Измъкна ръката си изпод неговата и отново се обърна към екрана. Сви се на стола си така, че коляното му да не я докосва.
Той очевидно схвана посланието й. Загледа се във филма намусено, като мълчаливо дъвчеше пуканките си. Когато прожекцията свърши, учтиво изведе дамите от киното през тълпата от хора, докато стигнаха до колата. Руби оживено бъбреше за сюжета на филма, за наситеното с напрежение действие, като се спря на всяка подробност от горещите любовни сцени и безброй пъти повтори колко сексапилен е Клинт Ийстууд.
Рейна седеше мълчаливо на задната седалка и броеше минутите до края на вечерта. Веднага щом се прибраха, тя каза:
— Благодаря за поканата за кино, господин Гамблин. Лека нощ, Руби.
— Мислех, че всички ще пийнем по чаша чай заедно — разочаровано се обади Руби. Тя все още не бе свършила с коментарите за филма.
— Не тази вечер. Много съм уморена. Ще се видим утре.
Като завършек на един и без това изнурителен ден, посещението на киното я бе изтощило до краен предел — физически и емоционално. Освен това съм адски ядосана, добави тя, като затваряше вратата на апартамента си.
Почукването на вратата прекъсна горчивите й размишления. Както и предполагаше, беше Трент. И както обикновено, нахално се бе облегнал на рамката.
— Да не би да е заради нещо, което съм казал?
Тя скръсти ръце пред гърдите си.
— Не. Заради самия вас е, господин Гамблин.
— И какъв съм аз, моля?
— Високомерен, разглезен, самовлюбен развратник. Егоцентричен грубиян, който си мисли, че е нещо повече от жените.
Той подсвирна.
— Познавам мъжете като вас и ви презирам. Мислите си, че всяка жена е създадена само за да ви служи като играчка, че можете да я използвате и да се разпореждате с нея, както ви скимне.
Сега вече бе привлякла вниманието му. Той се изправи и самодоволната усмивчица изчезна от устните му.
— Хей, чакай малко.
— Не, ти почакай малко. Още не съм свършила. Ти си от този тип мъже, които поглеждат една жена и автоматично дават оценка на външния й вид по скалата от едно до десет. Не отричай. Знам, че е вярно. Ти не виждаш самата жена. Виждаш само външната обвивка. И това е всичко, което има значение за теб. Не те интересува характерът или интелигентността й, още по-малко — чувствата й.
— Аз…
— Погледни ме, а после виж и себе си — продължи тя, като жестикулираше оживено. — Като знам от кой тип мъже си, нима е възможно да си въобразявам, че се интересуваш от романтична връзка е мен? Нищо подобно. Не съм толкова глупава. Нито пък съм достатъчно наивна да си мисля, че ако ме бе срещнал на улицата, щеше да си кой знае колко впечатлен. Обръщаш ми внимание само защото съм единствената жена наоколо. Ако пък по някаква странна причина наистина се интересуваш от мен, то трябва да знаеш, че не давам пет пари за теб. И считам за обидно предположението ти, че би трябвало да съм впечатлена от теб. Писна ми от хлапашките ти намеци и досадни предложения. Считам ги за проява на ужасно лош вкус. Не съм създадена за твое забавление и презирам подобни мисли от твоя страна. Ако си въобразяваш, че съм поразена от чара ти, красотата ти или от изтърканите ти забележки, коригирай мнението си. — Тя сложи ръце на кръста си и продължи, изгаряйки го с поглед: — За какъв се мислиш, че да си играеш по този начин с едно човешко същество? Гледаш на мен само като на средство за уплътняване на времето, докато си тук. Е, забрави за това. Прекалено много харесвам Руби и не искам да наранявам чувствата й, иначе въобще не бих ти проговорила, докато си тук. Накратко казано, господин Гамблин, смятам те за първокласен негодник.