— Знаеш ли какво, Ейна?
— Какво? — Изхлузи едната от маратонките си и изтърси пясъка от нея.
— Харесваш ми.
Тя рязко вдигна глава, а босият й крак все още висеше няколко сантиметра над пясъка.
— Това май те изненадва.
Той се засмя.
— Ами май да.
— Така е, защото въпреки че съм жена, виждаш отвъд външния ми вид.
— Срамота е, че хората обръщат такова внимание на външния вид, нали?
Тя се наведе, за да обуе маратонката си.
— Да, така е — съгласи се тихо. Той вероятно си мислеше, че Ейна Рамзи не е била щастлива, защото не е красива. И Трент като мнозина други не знаеше, че красотата също може да направи хората нещастни.
— Да не би нарочно да се остави да те победя? — подозрително запита той.
— Разбира се.
— Това също е дискриминация на полова основа, да знаеш.
— Приятелството ни е толкова крехко все още, че не исках с нищо да нарушавам равновесието. — Тя наклони глава настрани и се усмихна. За всяка друга жена, освен Ейна Рамзи, Трент би казал, че флиртува.
— Готова ли си да потренираме малко за издръжливост?
— Дадено!
Той тръгна и наложи ритъма на бягането. Не след дълго Рейна забеляза, че съвсем не е във форма. Задъхана, тя му махна с ръка да продължи:
— Давай напред, тичай. Аз ще те почакам тук. — И след това се стовари на твърдия пясък.
Измина почти половин час, преди Трент да се върне. Не спря веднага, а лекичко продължи да бяга във все по-малки кръгове около нея, докато накрая и той се отпусна върху пясъка.
— Ако имах една лилия, която да сложа в ръцете ти, щеше съвсем да заприличаш на труп от някое анимационно филмче — подразни я той. Тя лежеше по гръб, с кръстосани крака и с ръце, сключени върху корема.
— Тихо. Тъкмо си подремвам.
— Добра идея. — Той също се изтегна до нея. — Пясъкът е все още хладен.
— Чудесен е, нали?
— Аха.
Изучаваше профила й. Обърна се настрана и подпря глава с ръка.
— Мисля, че в теб има нещо, което не се вижда с просто око.
Удивена от думите му, тя извърна глава:
— Какво?
— Мисля, че в миналото ти се крие някаква дълбока тайна.
— Не говори щуротии. — Тя отново извърна лице към небето.
— Някаква тъга.
— Нищо по-различно от това, което повечето хора изпитват.
— Какво правиш, усамотена, в къщата на леля ми, Ейна?
— А ти какво правиш тук?
— Знаеш какво — лекувам рамото си. В Хюстън живеех прекалено натоварено, не си почивах достатъчно.
— Защо просто не промени начина си на живот там?
— Нямам никаква воля.
Младата жена тихичко се засмя на признанието му.
— Когато Руби ми каза, че ще останеш за известно време, си помислих, че вероятно се криеш от алчната си бивша жена и адвоката й.
Трент забеляза лекото повдигане на гърдите й, докато се смееше. „Роденият женкар си остава женкар“, горчиво си помисли той. Но нали в края на краищата беше мъж!
— Никога не съм се женил.
— Така ли? — попита го тя, като отново се обърна към него.
— Не. А ти?
— Бях омъжена. Преди години. Тогава бях много млада.
Това го изненада. И то доста. Сега вече бе убеден, че тази жена крие нещо.
— Хъм.
Тя се претърколи настрана и се обърна с лице към него.
— „Хъм“? Звучи доста многозначително. Но можеш да забравиш това, което си мислиш.
— А какво си мисля?
— Че страдам от разбито сърце и наранена душа, тъй като злият ми съпруг ме е тормозел.
— Нали така става обикновено?
— Не и в моя случай. Нашият брак бе разтрогнат по взаимно съгласие. Просто решихме, че така е най-добре и за двама ни.
— В такъв случай все още очаквам отговор на въпроса си, въпреки че те поздравявам за усилията, които положи, за да ме отклониш от него. От какво се криеш?
— Не се крия! — Яростният й протест говореше колко точно бе налучкал проблема.
— Стига, Ейна. Една интелигентна, привлекателна и талантлива жена като теб не би живяла в пансиона на възрастна дама като леля ми, ако не е принудена да го стори.
— Не съм принудена. Тук съм по свое собствено желание. А и ти не ме смяташе за привлекателна до тази сутрин, когато реши да ми бъдеш приятел, вместо да се държиш като развратен досадник.
— Винаги съм те намирал привлекателна. — Докато изговаряше гласно думите, осъзна, че това е самата истина. В съвсем буквален смисъл бе привлечен от Ейна Рамзи още от първия миг, в който я видя. — Е, добре, признавам, че по отношение на дрехите ти има още много да се желае — добави той в отговор на изумлението, изписано на лицето й, — и ти не си… не си…
— Красива — подсказа му тя, като се наслаждаваше на затруднението му.
— Не в класическия смисъл, не. Но ми харесва да съм около теб. И недей отново да започваш с теориите си за това, че съм женкар. Комплиментът ми е напълно платоничен. Харесва ми да съм с теб. Когато съм в компанията ти, се чувствам спокоен и се отпускам така, както с никоя друга жена сред познатите ми, тъй като не се налага да се правя на мъжага. Знаеш ли колко е трудно да поддържаш този образ?