— Мога да си представя — разсеяно отвърна тя.
Кой, ако не тя, можеше да разбере колко е трудно да поддържаш определен образ, но сега не й бе до това защото изведнъж осъзна, че лежат един до друг на самотния бряг, почти като любовници. Тялото й бе отпуснато и топло. А тъкмо преди той да се заоплаква от образа си на мъжага, тя си мислеше колко красиво е мускулестото му тяло.
Харесваше й острата миризма на изпотеното му тяло, примесена със соления въздух, харесваше разбърканата му от вятъра коса, харесваха й полепналите по мократа му кожа песъчинки. Устата й пресъхна, докато обхождаше с очи гърдите му, покрити с гъсти тъмни косъмчета.
— Това си е цяло мъчение — продължи той, без да забелязва сладостните тръпки, които тялото му предизвикваше в напрегнатите зърна на гърдите й. — Тъй като съм необвързан, професионален спортист с репутация на купонджия, всяка жена около мен очаква да играя ролята си. Хубаво е да има някой като теб, с когото просто да си поговоря. — Прокара ръка по лицето си. — Господи, ти ме нарече негодник. Сега май говоря като такъв. Това е, защото не мога да си спомня някога да съм лежал на пясъка до жена и да не съм се любил с нея.
Забранената, немислима представа за това ги завладя, докато лежаха, вперили погледи един в друг. Въпреки че телата им не участваха, мислено се отдаваха на еротични фантазии.
Тя си мислеше какво би било да го докосне, да сложи ръце на гърдите му и да прокара пръсти през меките косъмчета там.
Той си мислеше как би пъхнал ръце под горнището на сивия й анцуг, за да изследва формата на гърдите й.
Тя си мислеше колко са къси гащетата му и какво има под тях.
Той си представяше как я целува, как я докосва с език и вкусва от устните й.
Тя си представяше как я обръща по гръб, покрива я със силното си тяло и преплита крака с нейните.
Той си представяше как я обръща по гръб, покрива стройното й крехко тяло и преплита крака с нейните.
Изведнъж фантазиите им предизвикаха такава физическа реакция, че и двамата не можеха да издържат и миг по-дълго.
Той реагира пръв, като скочи на крака и й подаде ръка да се изправи. Тя погледна ръката му и за момент се поколеба дали да я приеме.
Дългите му силни пръсти, свикнали да държат футболната топка, обхванаха дланта й и я задържаха, докато вървяха обратно към колата. Трент поддържаше оживен разговор с шеговит тон, тъй като се чувстваше гузен, задето бе сексуално привлечен от нея.
Рейна се нахока наум, отърсвайки се насила от сексуалната възбуда, която я бе обзела. Тя и Трент бяха приятели, другари, съмишленици. Нали това бе искала, за това бе настоявала? Рейна не се обвързваше с мъже. Точно така. А колкото до госпожица Рамзи, такива романтични преживявания й бяха абсолютно чужди.
Сега Трент говореше за вътрешната красота на жената, но след седмица-две, когато мъжественото му тяло започнеше да взема превес над разума му, не би избрал госпожица Рамзи, за да задоволи сексуалния си апетит.
— Какво ще правиш днес? — попита той, когато пристигнаха в къщата и влязоха в прохладното преддверие.
— Работа, работа, работа. — Размаха показалеца си под носа му. — И да не си посмял да ме разсейваш днес.
— Ама и ти си една приятелка! Мислех си, че бихме могли…
— Трент — строго каза тя.
— Добре, добре, изчезвам — навири нос той и тръгна към стълбите.
— Здравейте, милички! — показа се от трапезарията Руби, щом ги чу. Върху джинсите си бе сложила престилка с маргаритки. — Госпожице Рамзи, търсят ви по телефона. Чух ви да влизате и казах на господина да почака. Трент, приготвила съм ти плодовия сок в кухнята.
Рейна изтича по стълбите и вдигна телефона в апартамента си.
— Ало — задъхано се обади тя.
— Рейна, здравей. Мори се обажда.
— Здравей! — Зарадва се да го чуе. — Как си? Как е кръвното ти налягане?
— Ти можеш да го смъкнеш. Като се върнеш отново на работа.
Четвърта глава
— Не мога, Мори. Не сега.
— Тогава кога?
— Не знам. Може би никога.
— Ех, Рейна, Рейна! — тежко въздъхна той. — Нали вече доказа, че си права?
— Говориш така, сякаш става дума за някакво детинско цупене. Уверявам те, че напуснах по много сериозни причини.
— Не съм казал, че нямаше причини. Да живее човек с майка ти е цяло наказание. — Рейна знаеше, че чувствата между майка й и Мори винаги са били напълно споделени. Сюзън от самото начало презираше агента й, но се примиряваше с него и го търпеше заради кариерата на дъщеря си. — Какво всъщност направи тя, че те накара да се махнеш? Сигурно е било нещо много сериозно.