— Радвам се, че рекламата е толкова успешна, Мори, но не искам да се връщам обратно към тази работа.
— Дори и за двеста и петдесет хиляди долара и двегодишен договор?
— Сигурно се шегуваш. — Краката й се подкосиха и тя седна на пода.
— Разбирам, че най-сетне съм привлякъл вниманието ти. Не казах, че ще приемем тези двеста и петдесет хиляди. Ще предложа триста и петдесет и мисля, че в крайна сметка ще получим триста хиляди. Как ти звучи това?
— Абсурдно.
Той се засмя.
— Не е чак толкова абсурдно. Малко пари ще ми дойдат добре.
Тя присви разтревожено устни.
— Пак ли си залагал? Много ли загуби?
— Остави на мира пороците ми. Звучиш като бившата ми жена. Кога ще се качиш на самолета и ще се върнеш в Ню Йорк?
Тя мерна за миг образа си във високото огледало в ъгъла. Жената, седнала по турски на пода в спретнатия скромен апартамент, въобще не приличаше на модела от рекламата в списанието. В сравнение с нея бе направо закръглена. Тъмната й махагонова коса не бе подстригвана от месеци. Ръцете й изглеждаха ужасно, с къси нокти и изцапани с боя пръсти. Поизкривените й предни зъби бяха далеч от идеалната усмивка.
— Няма да се върна, Мори — отвърна тихо, като се надяваше той да приеме удара леко. — Не съм във форма. Няма да ме искат такава. Качила съм девет килограма, откакто те видях за последен път. Не мога да рекламирам бельо дори и да исках.
— Тогава ще те изпратим на „почивка“ за няколко седмици. Къде предпочиташ — Зелената къща или Златната врата? По-близо си до Зелената къща. Искаш ли да ти направя резервация?
— Мори, изобщо не ме слушаш. Няма да се върна. Не искам.
Последвалата тишина бе тягостна и продължителна.
— Поне ще си помислиш ли за това? — каза й най-после. — Предлагат ни страхотен договор, който не е за изпускане. Ако искаш, ще започнем по-бавно. Няма да поемаш нищо друго освен този ангажимент. Триста хиляди долара са страшно много пари, Рейна.
— Знам — със съжаление каза тя. Не искаше Мори да страда финансово заради решението й. — Недей да мислиш, че не съм поласкана или не съм благодарна. Напротив. Но тук имам свой живот. И той ми харесва.
Погледна към вратата и изведнъж се сети за мъжа в отсрещния апартамент. Разстрои се, че си мисли за него в такъв момент. Той със сигурност нямаше нищо общо с решението й да остане в Галвстоун.
— Е, те бързат, но аз ги задържам. Обясних им, че си във ваканция, както казвам и на другите ни клиенти. Ще те оставя да размислиш няколко дни и ще ти се обадя в петък.
— Добре — мрачно поклати глава Рейна. Отговорът й щеше да е същият след няколко дни, както и след няколко седмици, но вероятно бе по-добре да не му отказва направо. Забележките му за парите я накараха да се почувства неловко. Мори постоянно залагаше на някое спортно състезание. — Какво всъщност става с теб?
— Добре съм. Не се тревожи за мен.
— Добре ли върви работата?
— Шегуваш ли се? След като Рейна е мой клиент, всички искат аз да ги представлявам.
Тя се успокои. Агенцията на Мори се занимаваше с модели за каталози, когато Рейна и Сюзън се появиха там. Щом кариерата на Рейна потръгна, Мори се премести в центъра на града. Той се прочу и скоро имаше повече клиенти, отколкото можеше да поеме, поради което нае няколко помощника. Рейна винаги изпитваше задоволство от факта, че нейният успех е допринесъл за това.
— Ами дочуване тогава. Грижи се за себе си. Внимавай с кръвното налягане. Не забравяй да си вземаш лекарството.
— Добре, добре. Дочуване. И си помисли за договора, Рейна. Сериозно си помисли.
— Ще помисля. Обещавам.
Замислено остави слушалката. Нещо не беше наред. Усещаше го. Дали Мори се грижеше добре за здравето си? Страхуваше се, че не го прави сега, когато я няма наоколо да го гълчи, че пуши прекалено много и не се храни здравословно. Надяваше се, че не е много разстроен от решението й да напусне бизнеса.
Тези мисли я тревожеха и тя се зарадва, когато бяха прекъснати от почукване на вратата. Скочи да я отвори, като се укоряваше наум, задето пулсът й се бе ускорил в очакване да види Трент. Почти бе стигнала до вратата, когато се сети, че не носи очилата си и припряно ги сложи, преди да отвори.
— Ще излезеш ли да поиграем навън?
Не би могъл да изглежда по-очарователно. Разрошената му коса бе все още мокра от душа. Беше облечен със спортни гащета и размъкната тениска. Беше бос и лепенката лейкопласт все още бе на малкия му пръст.
Внезапно Рейна бе обзета от същото умиление, което Руби изпитваше към него, и й се прииска да го ощипе по бузите. Беше толкова сладък! И прекалено голямо изкушение. Като фунийка сладолед за човек на диета. Едно близване и диетата отиваше по дяволите.