— Не, не мога — твърдо отказа тя.
— Хайде, моля те.
Засмя се на умолителния му тон.
— Не мога. Трябва да работя. Няма ли какво да правиш?
— Бих могъл да отида до гимнастическия салон и да се позанимавам малко с тежестите. Или пък мога да направя услуга на Руби и да измета оранжерията й, както ме помоли. Иска да засади малко цветя там. — Намигна й. — Но това може да навреди на рамото ми.
— Е, на моето пък няма да му навреди, ако поработя, така че довиждане.
— Ама и ти се оказа един приятел! — промърмори той и й обърна гръб.
Рейна се усмихваше, докато затваряше вратата. Каза си, че доброто й настроение се дължи на радостта й от живота. Но не бе съвсем сигурна дали Трент Гамблин няма нещо общо с това.
Всеки следващ ден от седмицата преминаваше по същия начин. Сутрин тичаха заедно. Руби ги чакаше със закуската, която Рейна хапваше набързо, преди да се качи в стаята си и да поработи на утринна светлина.
Трент като цяло се пречкаше в краката й, но Рейна бе в прекалено добро настроение, за да се заяжда. Беше почти невъзможно да му се ядоса. През деня той поправяше разни неща из къщата на Руби. Вечерите обикновено прекарваха в гостната, като гледаха телевизия или играеха на карти. Една вечер тримата се поразходиха из квартала. Руби им разказваше интересни истории за почти всяко семейство наоколо. Изглежда, никой нямаше тайни от нея.
Веднъж Трент извади стария ръчен миксер за сладолед, който помнеше от детството си. Почисти го и помоли Руби да направи малко ванилов сладолед. Няколко часа по-късно тримата се наслаждаваха на домашно приготвеното лакомство под сянката на дърветата в задния двор.
Рейна сравняваше тези спокойни вечери с бурните нощи, които бе прекарвала в обикаляне на клубовете в Ню Йорк. Не би се върнала отново там.
Трент не си спомняше някога да е бил толкова отпуснат и доволен в компанията на жена.
В четвъртък Рейна забеляза, че са й свършили материалите и отиде до магазина да зареди. Когато се върна, носеше толкова голям и тежък пакет, че едва виждаше над него. Щом го остави на работната си маса, пред нея се разкри невероятна гледка.
На пода в банята й лежеше мъж. Не можеше да види главата и раменете му, защото бяха напъхани под мивката й. Но затова пък веднага разпозна мускулестите крака.
— Ако си крадец, смятам честно да те предупредя, че не крия скъпоценните си камъни във водопроводните тръби.
— Умница.
— Какво каза? — закачливо го попита и се облегна с рамо на вратата на банята.
— Нищо, нищо.
— Сигурна съм, че има логично обяснение, задето си се проснал на пода на банята ми с глава под мивката.
— Руби каза, че си се оплаквала от теч тук.
— Така е, но очаквах да повика водопроводчик да го оправи.
Той подаде глава само колкото да я погледне навъсено.
— Казвал ли ти е някой, че си много претенциозна? Аз ти поправям мивката, нали? — Отново пъхна главата си отдолу.
— Е, надявам се да е така. Този теч съсипа пакет памучни тампони.
— Да, намерих няколко прогизнали остатъци.
— Каква е тази миризма?
— Спомняш ли си за бутилката със спирт, която бе прибрала тук отдолу?
— Ти нали не си?
— Да, но вината не беше моя, защото капачката не беше завита добре. И от какво се оплакваш? Нали ти не си тук, долу, да вдишваш проклетото нещо!
Тъй като не можеше да я види, Рейна се позволи да се наслаждава на тялото му. Той отново носеше отрязани до коленете джинси, които, изглежда, бяха обичайното му облекло през лятото. Ризата му някога е била спортна, но райетата й бяха избледнели и изглеждаше на петна. Ръкавите отдавна бяха отрязани. Сега там висяха разни конци, които полепваха по потните му бицепси. Не беше закопчал ризата и тя се бе разтворила, разкривайки голите му гърди.
Рейна преглътна трудно. Ръцете му бяха протегнати над главата. При всяко движение мускулите на гръдния му кош изпъкваха. Стомахът му бе гладък и стегнат. Около пъпа му имаше изкусителни тъмни косъмчета.
Цели пет сантиметра по-надолу бе коланът на отрязаните му джинси. Бяха избелели и окъсани и плътно очертаваха формите на тялото му. Рейна не можеше да откъсне очи оттам. Коленете му бяха свити. В скута му лежеше гаечен ключ.
— Ейна?
Тя виновно подскочи и извърна очи към мивката.
— Да?
— Какво има?
— Нищо.
Дали бе доловил накъсаното й дишане? А защо не можеше да си поеме въздух? Беше виждала полуголи мъже. Спомни си снимките за реклама на бански костюми, които направиха за списание „Базар“ в Ямайка. Добре помнеше онези дългокраки, загорели от слънцето прекрасни модели, с които се снимаше в толкова интимни пози. Но никой от тях, никое мъжко тяло досега не бе провокирало чувствеността й така, както Трент Гамблин.