— Би ли ми подала гаечния ключ, моля те?
— Гаечния ключ?
— Да, и двете ми ръце са заети. Виждаш ли го къде е?
Много добре го виждаше — точно върху ципа на джинсите му.
— Ейна?
— Моля?
— Да не би спиртните изпарения да те замаяха?
— Не, аз… ъъъ… ами…
Коленичи до него и протегна ръка. Цялата трепереше. Стисна юмрук. „Просто вземи проклетия ключ, подай му го и престани да се правиш на глупачка,“ смъмри самата себе си. Протегна ръка напред, но миг преди да сграбчи ключа, затвори очи.
Това се оказа голяма грешка. Не бе преценила правилно разстоянието и докосна голата кожа на корема му, като пропусна ключа. След известно опипване успя да го намери.
Трент замръзна, но тялото му потръпна. Рейна сграбчи ключа и му го подаде под мивката.
— Ето, вземи.
Бавно го взе от нея. Тя отдръпна ръката си така бързо, сякаш я измъкваше от челюстите на лъва.
— Благодаря. — Гласът му бе дрезгав.
— Няма защо. — Нейният — също.
— Ще свърша след секунда.
— Не бързай. — Тя едва успя да се изправи на крака. — Аз трябва… ъъъ… имам някои неща… ходих… магазина.
Побърза да избяга от банята, преди да се е изложила съвсем.
Непохватно извади покупките от пакета. Той щеше да си помисли… щеше да си помисли… само Бог знаеше какво щеше да си помисли.
Толкова е… голям.
Дали щеше да си помисли, че нарочно го е докоснала?
Може би е докоснала нещо друго.
Беше случайно.
Не, това не би могло да бъде нищо друго. Бе докоснала… О, боже!
Можеше да се случи на всеки.
Дори и когато го чу да влиза в стаята, остана с гръб към него.
— Всичко е готово — каза той.
— Добре. Благодаря ти.
— Ейна?
— Какво?
Усети, че той се приближава към нея. Затвори очи, мъчейки се да не усеща болезнено познатия му мирис и топлината, идваща от него. Почувства ръката му върху рамото си, колеблива в началото, а после по-уверена.
— Ейна? — прошепна й тихо и дъхът му погали ухото й.
Беше толкова лесно. Толкова лесно да се поддаде на настойчивата му ръка и да се облегне на него. Да положи глава на гърдите му. Да се обърне към него и да обгърне раменете му с ръце. Да срещне с устни неговите.
Толкова лесно и… толкова безразсъдно.
Веднага потисна желанието, надигащо се у нея, и се обърна към него.
— Оценявам помощта ти, Трент — рязко каза тя, — но както виждаш, ужасно съм заета.
Той се вгледа в нея, поразен от официалния тон и студеното й лице. Как би могла да не?… Цялото му тяло изгаряше. А тя се преструваше, че нищо не се е случило. Какво, по дяволите, беше това? Въображението му работеше доста, но не чак толкова, дявол да го вземе!
Беше почувствал докосването на нежната й ръка и почти бе експлодирал. Желаеше я. Страшно много. Но ако тя бе решила да се преструва, че нищо не се е случило, тогава и той щеше Да постъпи така.
— Много съжалявам, че ви обезпокоих, госпожице Рамзи. Следващия път, когато прекарам целия следобед в поправяне на мивката ви, ще се постарая да съм свършил и да съм се махнал, преди да се върнете вкъщи.
Стигна до вратата с три крачки и гневно я затръшна след себе си.
Вечерята бе доста тягостна. Трент се бе страхувал от нея и за малко не каза на леля си, че ще излезе навън. Бе уморен от това самоналожено заточение. Мечтаеше си за шумните и весели гуляи в Хюстън — добра храна, много пиене и една сексапилна жена, която да го утеши.
Имаше нужда от жена в най-буквалния смисъл. Жена, която не го кара да мисли, а го глези и докосва нежно, без да отрича след това, че го е направила. Жена, която да го ласкае и да му шепне неимоверно възбуждащи неща в ухото. Не искаше интелектуална компания или — боже опази! — приятелство. Искаше секс. Просто и ясно.
Но Руби му бе казала, че ще готви любимото му ястие — пълнени свински пържоли — и би било ужасно грубо от негова страна, ако се измъкнеше от вечеря. И ето че седеше в малката трапезария, огряла от светлината на свещите, и се взираше в седналата отсреща Ейна, която бе толкова хладна и далечна, докато той гореше от възмущение.
Руби усещаше враждебността помежду им, макар да нямаше и най-бегла представа какво би могло да се е случило. Когато най-сетне приключиха с вечерята, тя бе много разтревожена и отчаяно се нуждаеше от чаша „билков“ чай. За да задържи госпожица Рамзи, помоли я да запари чая вместо нея. А за да ангажира Трент, му се оплака от термостата на климатичната инсталация и го помоли да го погледне.