— Не съм твърдял, че е изискан, а само, че е най-добрият.
Шегуваха се и се смееха, докато похапваха от ястията, поръчани от Трент. Поднесе им ги една невероятно дебела жена, която непрекъснато го потупваше ласкаво по рамото и го наричаше „Анхелито“.
След като напуснаха ресторанта, той разведе Рейна из Хюстън и й показа разни забележителности, които туристите рядко виждаха.
Отдавна се бе стъмнило, когато се върнаха в Галвстоун. Руби ги чакаше на задната врата.
— Бях започнала да се тревожа — каза тя. — Трент, да не би да си забравил, че обеща да ме заведеш на боулинг тази вечер?
Рейна почти долови измъченото му стенание, но той го сподави заради леля си и се усмихна.
— Разбира се, че не съм. Нали го очаквам с нетърпение цяла седмица! Имаш ли нещо против и Ейна да дойде с нас?
— Ама разбира се — съгласи се Руби. — Колкото повече — толкова по-весело.
Рейна бе прекарала такъв чудесен ден, че й се щеше той да свърши, преди да се е случило нещо, което да го развали. Освен това не искаше да се натрапва на Руби, която искаше да прекара вечерта с любимия си племенник.
— Мен въобще не ме бива на боулинг. Вие двамата вървете. Аз съм уморена и ще си легна рано.
Искаше й се да вярва, че Трент е разочарован. Със сигурност изглеждаше така, когато Руби буквално го измъкна навън.
— Не забравяй да заключиш вратата — напомни й той, докато тя им махаше за довиждане. Бе убедена, че би предпочел да остане с нея, вместо да придружи леля си до залата за боулинг. Прощалната му усмивка я стопли цялата.
Горе, в стаята си, Рейна натопи маргаритките в една ваза и ги сложи така, че да може да ги вижда, докато се излежава в топлата вана. Тъкмо излизаше от нея, когато звънна телефонът.
— Къде се губиш цял ден? — попита дрезгав глас, щом вдигна слушалката.
— Здравей, Мори! Трябваше да ида до Хюстън.
— Така ми каза и хазяйката ти.
— Можеш да се гордееш с мен. Върнах се с куп пари.
— Жалко, че не получавам процент от тях. — Рейна отново се запита дали Мори не си е навлякъл неприятности със залагания. Но преди да успее да го попита, той премина към деловия тон: — Е, обмисли ли предложението ми?
— Да, Мори.
— Спести ми напрежението, моля те.
— Отговорът ми е не.
Беше мислила много, претегляйки всички последици от решението си. Предната нощ се бе колебала дали да не се върне към предишния си живот — въпреки страданията, които той щеше да й причини.
Но днес, когато Трент й поднесе цветята, разбра какъв напредък е постигнала. Един мъж й подари цветя, независимо че не бе красива. Маргаритките не бяха дар за външния й вид, а за жената вътре в нея.
Не искаше да се връща към онзи фалшив живот, в който я смятаха за стока за продан само защото Господ я бе дарил с красиво лице и тяло.
— Разбираш ли от какво се отказваш, Рейна?
— Моля те, не се опитвай да промениш решението ми, Мори. То е окончателно. Не казвам, че никога няма да се върна. Но точно сега не е моментът.
Въздишката му издаваше разочарование, но той само попита:
— Значи това е окончателният ти отговор?
— Да, това е.
После поприказваха за други неща. Тя се поинтересува от здравето на майка си. Мори говореше за майка й без всякаква симпатия, но я увери, че Сюзън е в отлично здраве.
— Ще побеснее, когато й кажа, че отхвърляш договора. И тъй като не си тук, ще си го изкара на мен.
— Знам и много съжалявам, че ще трябва да понесеш гнева й.
— Е, това не е нещо ново.
— Много ли си разочарован, Мори?
— Да, разочарован съм. Мисля, че не си с всичкия си, но въпреки това те обичам.
— Аз също те обичам. Извинявай, че ти причинявам толкова неприятности.
— Животът е пълен с тях, Рейна. Учудващо пълен.
След това си пожелаха лека нощ. Щеше й се да бъде по-уверена в решението си. Разговорът с Мори я бе натъжил и я бе накарал да почувства известна носталгия по миналото.
И тогава обърна поглед към букета от маргаритки. Те бяха като слънчев лъч, който разпръсна мрачното й настроение и върна радостта й от живота. Изпълнена от светли чувства, тя най-после заспа.
Спа до късно. Когато отвори очи и погледна през прозореца, разбра, че слънцето отдавна е изгряло. Часовникът й потвърди този факт. Веднага щом стана от леглото, забеляза бележката, пъхната под вратата.
Почуках два пъти, но не чух никакъв отговор. Да, често подслушвам на вратата ти. Предполагам, че спиш до късно. Напълно го одобрявам. Ще се видим по-късно.