— Това ми каза и по телефона, мамо. Какво искаш да направя, да те моля за подробностите ли? — Отвори очи и се вгледа в жената, на която никога не бе успяла да угоди, независимо от старанията си. — Добре, моля те. Какво се случи? — Разстроените й нерви не издържаха и от очите й бликнаха сълзи.
Със самодоволно изражение на лицето Сюзън седна на другия край на дивана. Въпреки късния час, тя изглеждаше безупречно. По роклята й от сатен нямаше нито една гънка.
— Той почина у дома си. Един от съседите открил тялото му късно тази сутрин, когато Мори не се появил на уговорената им среща.
Мори живееше сам, с жена му се бяха развели дълго преди Рейна да го срещне. Той никога не бе успял да се съвземе от раздялата, но пък и не се бе отказал от хазарта, който бе в основата на семейните му проблеми.
— Сърдечен удар ли е било? Или инсулт? — Мори имаше наднормено тегло, високо кръвно налягане и пушеше прекалено много.
— Не точно — студено и презрително каза Сюзън. — Замесени са наркотици.
— Наркотици! — възкликна Рейна, поразена. — Не мога да повярвам.
— Имам предвид хапчета и алкохол. В апартамента му намериха следи, че предната нощ е пил.
Рейна изтръпна. Не можеше да бъде. Никога нямаше да повярва. Самоубийство? Не!
— Нещастен случай ли е било? — попита с пресъхнало гърло.
Сюзън угаси цигарата си в кристалния пепелник върху малката мраморна масичка.
— Мисля, че полицията го смята за случайна смърт.
— Но ти мислиш, че е самоубийство, нали?
— Знам само, че когато говорих с него за последен път, той бе ужасно разстроен, задето си отхвърлила онзи прекрасен договор. Недоумяваше, също както и аз, защо предпочиташ да мизерстваш по този начин — със смразяващ тон каза тя и махна с ръка към Рейна, сякаш бе нещо мръсно, — вместо да живееш като принцеса. Мори имаше финансови неприятности благодарение на теб.
Рейна скри лицето си в ръце, но Сюзън упорито продължи:
— Трябваше да напусне онзи разкошен офис, който бе наел. Когато ти така егоистично заряза него, както и мен, той бе принуден да се занимава само с второразредни модели и минали величия.
— Защо той не ми каза нищо? — простена Рейна, като питаше повече себе си, отколкото майка си.
Сюзън й отговори с най-голямо удоволствие:
— И какво щеше да постигне с това? Ако те беше грижа за някого друг, освен за себе си, въобще нямаше да ни напуснеш. Откъде накъде ще те е грижа какво се случва с някакъв си агент, от когото аз исках да се отървем още преди години, след като не те е грижа за собствената ти майка?
Тя запали нова цигара. Рейна знаеше, че Сюзън още не е свършила, затова не каза нищо. Нямаше смисъл да спори.
— Аз жертвах всичко, за да те направя такава, каквато беше, но ти проигра шанса си, без дори да ми благодариш. Отказа да се омъжиш за един от най-богатите мъже в Америка. Има ли значение за теб, че едва успявам да плащам сметките за този апартамент? Не.
Сюзън можеше да си намери и по-скромен апартамент, който да бъде достатъчно луксозен за нея. Можеше да си намери и работа. Рейна знаеше от опит, че майка й е способен мениджър. Тя бе и изключително привлекателна. Защо не си хванеше някой заможен съпруг, когото да държи под чехъл? Но Рейна бе прекалено уморена и разстроена, за да се впусне в словесна престрелка с майка си, като подхвърли някое от тези предложения.
Тя се изправи на крака. Всяко от движенията й издаваше умората й.
— Ще си лягам, мамо. Кога е погребението?
— Утре в два. Наела съм лимузина, която ще ни вземе оттук. Ще намериш апаратчето си за зъби на нощното шкафче до леглото. Сложи си го. Зъбите ти изглеждат ужасно.
— Ти иди с лимузината. Аз ще взема такси. Тъй като нямам намерение да нося проклетото апаратче никога повече през живота си, а зъбите ми са ужасни, сигурна съм, че ще предпочетеш да се возиш сама в лимузината и да не те виждат с мен.
На погребението Рейна застана встрани от останалите опечалени, скрита от чифт черни очила и черна шапка, които бе купила същата сутрин. Никой не я разпозна. Никой не я погледна. Никой не я заговори, докато ронеше сълзи сред малката групичка хора, които се разпръснаха веднага след края на церемонията. Всеки един от тях изглеждаше доволен, че е изпълнил обществените си задължения и сега можеше да се махне от жегата и задуха в гробището на Ню Джърси, за да си отдъхне в обзаведената си с климатик кола.
Рейна остана там даже и след като Сюзън мина покрай нея, без дори да й кимне. Защо, Мори, защо?, питаше тя отрупания с карамфили ковчег. Защо не й беше казал за финансовите си проблеми? Наистина ли се бе самоубил?