Мама се разкрещя за помощ.
А монахът сграбчи за реверите двете прислужници, разтърси ги във въздуха и ги пусна.
После незабелязано потъна в пода и затвори капака след себе си.
Дълго време и мама, и татко, и прислужницата Наташа не можеха да дойдат на себе си. Но после, като си поеха дъх и се оправиха, всички те изпиха по чашка и седнаха на масата да замезят със ситно накълцаното зеленце.
Като изпиха по още една чашка, всички потънаха в кротки приказки.
Изведнъж татко почервеня и се развика.
— Какво! Какво! — крещеше той. — Смятате ме за дребен човечец, така ли? За вас съм само неудачник! Да не съм ви някакъв храненик! Ама че сте мръсници!
Мама и прислужницата Наташа избягаха от гостната и се заключиха в кухнята.
— Махай се, пияницо неден! Махай се, дяволско изчадие! — шепнеше ужасено мама пред окончателно обърканата Наташа.
А татко крещя в гостната до сутринта, когато си взе папката с книжата, нахлупи си бялата фуражка и тръгна кротко за работа.
31 май 1929 година