— Престани да повтаряш това подлудяващо пиу, пиу!
— Да повтарям? Ах, забравих, че ти още нищо не разбираш. Но и ти ще се научиш да различаваш отделните думи. И аз бавно разбрах истината. И аз бях се въз гордял, мислех, че съм постигнал забележителни успехи в дресурата на първия наш информатор, и ето, постепенно разбрах, че аз вече съм информатор на Големия делфин. Той тънко ме разпитваше за всичко. Той беше научил английски за някакви си две седмици! Бяхме почнали да водим философски разговори и тогава трябваше и аз да употребявам думи от неговия език за понятия, каквито ние нямаме… Ти разбираш, за да разговаря с мене, той трябваше да ме издигне на по-високо интелектуално равнище. Разбираш ли, той ме дресираше! Не ме гледай така, Питър! Ти нищо не разбираш! Сега ще ти пусна магнетофона. Записах днешния, последния разговор. Последен, знаеш ли, защото у мене се събуди чувството за чест и дълг към кралицата…
Питър Лок изпитва отдавна забравеното чувство на стажант в психиатрична клиника: почвата под краката се губи от увличащата и заразителна трошливост на човешката душа.
— Питър, не е ли по-добре да се наспиш? Утре ще приказваме.
— Не ми вярваш? Слушай! — Питър Граф натиска копчето на магнетофона. — Трябваше сам да си го приспособя за подводно записване. Слушай сега нашия разговор.
… Учестен ритъм на подводно дишане. Мехурчета и капки. Пукане — включва се специалната маска за подводно говорене. Гласът на Питър Граф, сякаш със запушен нос:
— Разбирам, по-съвършени сте, нямате ръце и не сте оковани от непосредственото боравене с предметите. Да, затова делфинус сапиенс е по-съвършен и по-пиу пиу…
В отговор — подозрително бръмчене.
— Че обикновените делфини са по-низш вид, отдавна подозирах, но че вашата обществена система е така усъвършенствувана, не можех да предполагам… да, и за лабораториите, но как работите в тях, като сте без ръце?
Продължително бръмчене.
— Опитомени калмари, които боравят с автоматични устройства! Да, толкова ръце! Това е нечувано… И сте се отказали от определена степен на съвършенство от понататъшна експанзия върху планетата! Отказали сте се от сушата заради безгрижните любовни игри в подводните простори? Ето това е неразбираемо за нас… Пиу, пиу, пиу, пиу.
Кратко избръмчаване.
— Изчезналите екипажи на кораби? За изследване в пиудепартамента! Големи делфине, вече разбирам онова, което никой друг…
— Проклятие! — прозвучава гласът на Питър Граф, този път не от високоговорителя. — Апаратът е записал само моя глас! Защо не проверих честотата и на другия апарат! Най-великото откритие на века пропадна! Затова ли загубих толкова месеци тук, на пролива Бонифаций!
… (бррррррррррррррррр) — продължава магнетофонът, — разбирам те, Големи делфине! Сбогом, учителю! Сбогом, сбогом! Поздрав на великата делфийска кралица! Сбогом!…
Питър Граф съкрушено натиска копчето за изключване и се отпуска без сили на мокрия чакъл. Той гледа безсмислено ясното небе.
— Кой ще ми повярва сега?
А Питър Лок разсъждава върху индивидуалните и късни последствия от продължителното излагане на умерено повишено подводно налягане при определена pH. Той ще напише труд на тази тема, ще го докладва в Кралското дружество и ще приложи за доказателства Питър Граф и неговия маниашки запис-монолог. А дресирането на информатори делфини ще трябва да продължи сам. Жалко, че не всички нервни системи издържат, когато се прави нещо за слава на кралицата.
Агоп, скрит зад близкия камък, реже с джобно ножче делфийска пастърма на тънки резенчета, яде без хляб, отпива мастика от малко, криво стъкло и се чуди какво ли си приказват господата.
Питър Граф се надига в поза на умиращ гладиатор и мълви:
— Веднага телеграма! У дома — икономката. „Изхвърлете буркана с червените рибки! Пазете се от шпиони! Пазете се от информатори на делфийския департамент!“