След дълго мълчание останалите два телефона отново иззвъняха.
Някъде изщрака реле. Двата гласа се свързаха.
— Ало, Бартън?
— Да, Бартън?
— Аз съм на двайсет и четири.
— Аз пък съм на двайсет и шест. И двамата сме млади. Какво стана?
— Не знам. Слушай.
Смълчана стая. Старецът не помръдваше на пода. Вятърът подухна в счупения прозорец. Въздухът бе прохладен.
— Поздрави ме, Бартън, днес е двайсет и шестият ми рожден ден!
— Честит рожден ден!
Гласовете запяха заедно поздравителната песничка и звуците й полетяха през прозореца към мъртвия град.