— Влез.
Ангка влезе. Той беше началник на товарната бригада. Висок мъж с идеални пропорции и кожа с цвета на презряла слива. Бе чистокръвен негър от Гана и първокласен китарист.
— Предполагам, че знаеш всичко за неприятностите — каза Свен.
— Да, за нещастие, господине — отвърна Ангка.
— За нещастие ли? Та то си е пълна катастрофа! Знаеш какъв риск поемаме, ако излетим в такова състояние. А трябва да тръгваме след по-малко от три часа. Не можем да летим без радист, а ни трябва също и помощникът.
Ангка стоеше неподвижно и чакаше.
Свен изтръска пепелта от пурата си.
— Гледай сега, Ангка. Ти трябва да знаеш защо съм те повикал.
— Предполагам, господине — ухили му се Ангка.
— Ти си най-добрият приятел на Форбс. Не можеш ли да направиш нещо?
— Опитах се, капитане. Бог ми е свидетел, че опитах. Но нали знаете какви са хората от Джорджия.
— Боя се, че не.
— Добри хора, господине, но инат като магарета. Щом веднъж са решили нещо, край. Говоря с Форбс от два дни по този въпрос. Снощи даже го напих. По напълно служебни съображения — добави бързо Ангка.
— Нищо. Продължавай.
— И му говорих така, както бих говорил на собствения си син. Напомних му колко добре се е сработил екипажа. „Гледай сега, Джими, казах му аз, ако се държиш по този начин, ще провалиш всичко. Не искаш да направиш това?“ Той плака като малко дете, господине.
— Но не промени мнението си, така ли?
— Каза, че не можел. Каза ми да не се опитвам да го променя. Защото в тази галактика имало само една раса, с която никога нямало да се сработи, и нямало смисъл да говорим за това. Каза още, че баща му щял да се обърне в гроба, ако той направел подобно нещо.
— Има ли изобщо някаква надежда да промени мнението си? — попита Свен.
— Продължавам да опитвам, но не мисля, че има надежда.
Той си тръгна. Капитан Свен седна и замислено обхвана брадата си с ръка. Погледна отново корабния хронометър. По-малко от три часа до излитането!
Свен вдигна слушалката на интеркома и поиска директна връзка с кулата на космодрума.
— Искам да пусна молба за отлагане на полета с няколко дни — каза той, когато се свърза с ръководителя на полетите.
— Бих искал да мога да ви услужа, капитан Свен — отговори служителят. — Но ни е нужно мястото. Тук можем да обслужваме само по един междузвезден кораб. А от Калайо пристига рудовоз след пет часа. Те може би ще са изразходили горивото си.
— Винаги го правят — каза Свен.
— Знаете ли какво бихме могли да направим? Ако имате сериозни механични повреди, можем да намерим няколко крана, да поставим кораба ви в хоризонтално положение и да го изтеглим от пистата. Обаче после ще бъде трудничко да го изправим отново.
— Благодаря, но не трябва. Ще излетя по график. — Свен затвори. Не можеше да позволи корабът му да бъде дърпан насам-натам. После фирмата със сигурност щеше да му одере кожата.
Но все пак можеше да направи нещо. Неприятно, но необходимо. Той се изправи, загаси пурата и слезе от мостика.
Отиде в лечебницата на кораба. Лекарят бе седнал на стола с крака върху бюрото. Беше облечен в бяла престилка и четеше доста остаряло немско медицинско списание.
— Добре дошъл, кап. Искаш ли глътка чист медицински спирт?
— Май да — каза Свен.
Младият доктор отсипа две яки дози от бутилка с надпис култура от блатна треска.
— Защо е този етикет? — попита Свен.
— За да разколебавам желаещите да опитат.
Името на лекаря беше Ицхак Вилкин. Той бе израелец, завършил новия медицински университет в Бершеба.
— Знаеш ли за проблема на Форбс? — попита Свен.
— Всички знаем.
— Исках да те попитам забелязвал ли си някакви белези на расова омраза у Форбс? Като лекар.
— Никакви — отговори веднага Вилкин.
— Сигурен ли си?
— Ние, израелците, усещаме веднага подобни неща. Уверявам те, че за мен това бе пълна изненада. И естествено оттогава насам съм разговарял няколко пъти надълго с Форбс.
— Заключения?
— Той е честен, умел, праволинеен и малко простичък. Страда от известна доза архаични разбирания под формата на остарели традиции, Хората от планинските области на Джорджия, както знаеш, имат доста такива предразсъдъци. Затова са изследвани и изучавани дълго време от антрополози от Самоа и Фиджи. Не си ли чел „Съзряване в Джорджия“? Или „Народните обичаи в планинска Джорджия“?
— Нямам време за такива работи — каза Свен. — Доста съм зает с управлението на този кораб и не ми остава време да чета книги за психологията на всеки член от екипажа.
— Предполагам, че е така, кап — съгласи се лекарят. — Но тези книги ги има в библиотеката на кораба и можеш да ги прегледаш, ако искаш. Не виждам как иначе бих могъл да ти помогна. Превъзпитанието изисква време. Освен това аз съм лекар, а не психолог. Простият факт е, че има една-единствена раса, с която Форбс не желае да работи. Само една раса, която възбужда древната му омраза. Новият ни човек, по някакво нещастно стечение на обстоятелствата, се оказа точно от тази раса.