— Някой от хората на „Петромакс“ има ли опит с костюма?
— Не. Вероятно само лоцманът на подводницата им, но той е висок едва метър петдесет и пет и водолазният костюм ще му бъде голям.
— „Петромакс“ работят предимно с леководолази в Северно море — добави Джим.
— Можем ли да ги използваме?
— Ще минат няколко дни само докато подготвим батискафа и го заредим с кислород. — Маккензи поклати глава. — „Консей“ заседна на повече от сто и петдесет метра дълбочина в гърлото на вулкана, а ние трябва да отидем още по-навътре, за да поставим бомбата. Това може да стане само с „Тритон“.
— Не знам дали Чарли го хвалеше — намеси се Скот, — но каза, че Мърсър се е представил много добре, когато сте се гмуркали преди няколко седмици. Ако искаш да рискуваш, ще се спуснем заедно. Ти ще ми помагаш.
Мърсър се колебаеше.
— Гмуркахме се само два пъти. Бил съм в скафандъра около три часа. И това беше в открито море. Не. А ти, Джим?
— По ирония на съдбата никога не съм се гмуркал. — Над водата отново отекна взрив. — Нямаме време да търсим друг. Трябва да го направим с едно гмуркане веднага щом бомбата пристигне.
Мърсър знаеше, че задачата е твърде важна, за да рискува и да разчита на недостатъчните си умения. Допуснеше ли грешка, щеше да провали всичко. Не трябваше да го прави, но имаха ли друг избор? Той погледна Тиса. Тя разбра, че се разкъсва от колебание, и едва забележимо кимна — не защото беше съгласна, а от съчувствие.
Скот щеше да бъде водач, а Мърсър щеше да помага, ако Глас се нуждае от нещо. Трябваше само да плува след него и да не му пречи. Можеше да се справи с това. Ами ако объркаше нещо? Не можеше да си позволи дори да помисли за това. Скот се нуждаеше от човек, който да му помага да дърпа кабела във вулканичния отвор и нямаше друг, нито време да търсят някого.
— Добре. Ще се спуснем веднага щом докарат бомбата. Скот разполага с четири часа да ме научи на всичко, което Чарли пропусна да ми обясни. — Мърсър се усмихна накриво на Глас. — Надявам се, че знаеш какво правиш, по дяволите!
— И аз щях да ти кажа същото.
Преди да тръгнат към водолазните костюми, Джим убеди Мърсър, че се нуждае поне от един техник, който да наблюдава гмуркането, и предложи човек.
— Но само той — съгласи се Мърсър. Идеята обаче не му хареса. — Не искам да освобождавате другите от каюткомпанията, докато не ги проверите.
Мърсър искаше да разбере какво е положението с бомбата и опита да се свърже с Айра по мобилния си телефон, но отново нямаше сигнал. Успя обаче да се обади по радиопредавателя на Бил Фарли, отговорника в източната страна на вулканичния хребет.
Заповедта за евакуация беше издадена, но никой не напускаше поста си. Всъщност Фарли съобщи, че от първата и втората смяна пристигат стотици работници, изгарящи от нетърпение да започнат мащабна атака, за да предотвратят свличането на Кумбре Виеха. Мъжете щели да напуснат опасната зона и да тръгнат към северната част на острова едва когато бомбата бъде поставена и часовникът отмерва секундите до взривяването й.
Мърсър изпита гордост.
Ходенето от контролния център, който се намираше в средата на палубата на „Петромакс Ейнджъл“, до контейнера с водолазните костюми „Тритон“ на кърмата беше като разходка по наскоро прекопана нива по време на циклон. Вятърът и дъждът блъскаха кораба и екипажът не можеше да се справи с мочурливата кал, която на места беше до колене. Пластове пепел и горещи парчета пемза покриваха морето.
Яркожълтите „Тритон“ бяха в металните си клетки и бяха открехнати и готови за водолазите. Приличаха на изоставена черупка на насекомо от научнофантастичен филм. Техникът, който Джим бе препоръчал, инсталираше допълнителни прожектори на костюмите и помощни акумулаторни батерии.
— Ще дърпаме кабел, за да извадим робота от тунела, затова не можем да бъдем завързани един за друг — обясни Скот. — Рискът да заплетем всичко е твърде голям. Двамата с теб ще можем да разговаряме, но щом влезем в тунела, може да изгубим връзка с акустичния телефон на кораба.
— Как ще разберат кога да издърпат „Консей“? Скот потупа стоманените щипци на скафандъра си.
— След като прикрепим кабела, ще го хванем с това. Едно почукване — да дърпат, две — да спрат.
— Толкова ли е лесно?
— Абсолютно. А сега ми разкажи какво правихте с Чарли, когато бяхте заедно, и аз ще продължа оттам.
През следващите три часа Глас разясни устройството и функциите на водолазните костюми. Мърсър се стараеше да запомни колкото е възможно повече от обясненията. Те работиха един час в костюмите, като изключиха захранването, за да не изтощят акумулаторите. Макар че тренировката беше на сухо и драстично щеше да се различава от подводната действителност, Мърсър беше благодарен за инструкциите и показването.