Единствената промяна в първоначалния план беше Глас да използва скафандъра на Чарли, а Мърсър да се гмурне с резервния, който бе изпробвал на „Морски наблюдател“. Скот реши, че ще може по-добре да се справи с особеностите на костюма на Чарли.
Двамата си починаха, когато обещаният от Айра час наближи. Мърсър опита да се обади на адмирала по мобилния си телефон, но отново нямаше сигнал. Джим се бе свързал по радиотелефона с представител на властите в Тенерифе, от когото разбра, че бомбата е стигнала до Лисабон, Португалия, и пътува за Ла Палма. Човекът не знаеше с какъв транспорт.
— Няма начин да я докарат с хеликоптер в тази мъгла — каза Скот, докато се взираха в бурята.
Зората беше мрачна. Вулканът Сан Хуан беше престанал да бълва пепел, но небето беше забулено от сажди и щеше да остане оловносиво дори когато дъждовните облаци преминеха. Нямаше достатъчно светлина, за да се видят очертанията на острова, който се намираше на километър и половина от тях.
— Хей, Мърсър! — извика Джим от контролния център. — Мисля, че някой те търси.
Мърсър хукна в мръсния дъжд.
— Какво става?
Маккензи му даде слушалките.
— Ало? — каза Мърсър.
— Ти ли си, Снежанке?
По линията имаше твърде много смущения и отначало Мърсър не можа да познае гласа, нито да си припомни пряк.
— Сайкс?
— Прието. — Командосите от Делта Форс не бяха останали в Ла Палма дори час, когато пристигнаха заедно с Мърсър.
Ласко и другите във Вашингтон искаха доклад за мисията и Мърсър не можа да отдели време да им разкаже какво се бе случило. Те отлетяха направо за Вашингтон със същия „Ситейшън“, с който пътуваха от Катманду за Ла Палма. — Маймунските бомби станаха ядрени.
— Какви ги говориш?
— Намирам се на петнайсетина километра от теб. Бойната глава беше заредена в един УМБ в Португалия и след малко ще го пуснем.
— Не ми казвай, че и ти ще дойдеш.
— Съжалявам, този път няма да мога. В момента седя зад двамата пилоти на стелта, който ни пусна в Тибет. Най-малкото, което можаха да направят за мен, беше да ми дадат място на втория ред.
Мърсър прозря логиката в спускането на бомбата в един от управляемите многоцелеви боеприпаси. Капсулите бяха направени така, че да транспортират прецизно и внимателно войниците на бойното поле. Не можеха да рискуват да изпратят хеликоптер на острова, докато от вулкана изригваше пепел и пемза. Ако я спуснеха с обикновен парашут, бомбата нямаше да се приземи точно върху палубата на кораб в морето, затова УМБ беше логичният избор.
— Обаждам се да потвърдя координатите ти по GPS — продължи Сайкс. — И да ти кажа, че часовниковият механизъм е настроен на закъснение три часа. Щом се активира, няма връщане назад.
— Добре, Букър. Давам ти да говориш с Джим Маккензи. Той е церемониалмайсторът на арената в нашия цирк. Радвам се, че чух гласа ти.
— И аз. Желая ти късмет. Струва ми се, че ще се нуждаеш от него.
— И още как! — Мърсър върна слушалките на Джим, отиде на палубата и извика моряка, който се опитваше да измие калта.
На „Петромакс Ейнджъл“ имаше дванадесет метра открито пространство от контейнера с контролния център до ниската надстройка — достатъчно място за приземяването на УМБ. Той зачака под крилото на мостика и засенчи с ръка очите си, за да се предпази от киселинния дъжд и вихрушката от пепел и да види как черната капсула пада от мрачното небе. Мърсър по грешка погледна право нагоре, без да съзнава, че компютрите на борда на маймунската бомба постоянно коригират курса й заради силните ветрове.
Капсулата се появи над левия борд само на метър и нещо над перилата и леко тупна на палубата. Найлоновият парашут беше срязан и мигновено отлетя над десния борд, носейки се като призрак.
Пломбите около капака започнаха да съскат и вратата се открехна. Мърсър не можа да преодолее страха си, докато се приближаваше до УМБ. Не изпитваше желание да го докосва. Вдигна капака и изумено се вторачи в онова, което лежеше в предпазния дунапрен.
Бомбата беше бяла и без никакви отличителни особености правоъгълна кутия колкото голям куфар „Самсонайт“. Мърсър я докосна. Беше студена.
Той потрепери. Под защитната обвивка от стомана и олово имаше топка от експлозиви, която щеше да взриви по-малка сфера от плутоний. Мощността й можеше да изравни със земята цял град.
Мърсър се замоли силата й да спаси планетата.