Корабът се издигна още по-високо. Ъгломерът се закова на наклон деветдесет градуса, докато инерцията на вълната го държеше прикован към стената от вода. И после гребенът стигна до кърмата и „Ейнджъл“ бързо изчезна в дирята си. Носът потъна дълбоко, но не се счупи, и отново се издигна. Палубата беше пометена. Складът, контейнерът с контролния център и крановете бяха пометени. Всички стъкла бяха счупени. Но корабът смело се бореше и от палубата му се стичаше вода, сякаш беше издигаща се на повърхността подводница. Следващата вълна беше наполовина по-малка от първата и „Ейнджъл“я посрещна почти презрително. Корабът беше в безопасност.
Очите на Тиса бяха отворени и на устните й трептеше усмивка, докато гледаше Мърсър.
— Дръж се — не преставаше да повтаря той, макар че тракането на перките на хеликоптера и вятърът заглушаваха думите му.
Силни ръце издърпаха коша в товарното отделение и затвориха страничната врата. Командосът помогна на Мърсър да излезе от носилката и после сряза ризата на Тиса и прегледа раните й.
— Как е тя? — попита Мърсър.
Мъжът продължи работата си, сякаш не го чу.
— Попитах как е тя?
Минута по-късно командосът се дръпна от нея. Ръцете му бяха окървавени до лактите.
— Не мога да направя нищо.
Мърсър го блъсна настрана, коленичи до Тиса и хвана ръката й. Пръстите й бяха леденостудени.
— Мърсър? — едва доловимо прошепна тя и той допря ухо до устните й. — Мърсър, колко е часът?
И едва тогава той най-после разбра. Въпросът й беше молба, опит да намери своето място в едно бъдеще, за което винаги бе знаела. Тиса бе живяла на усамотен кръстопът между миналото и неизбежното. Беше й отречено обещанието за неизвестност, усещането за чудо, което носеше всеки нов ден, защото тя знаеше как ще завърши.
Мърсър носеше своя „Таг Хоер“ от близо две десетилетия. Часовникът почти се бе превърнал в част от него. Махна го от ръката си и уви стоманената верижка около китката й.
— Ти ми кажи — ридаейки отвърна той.
Тиса докосна часовника и отново му се усмихна.
— Дойде моят час. — Знам.
— Бих искала…
— Аз също.
— Кажи го поне веднъж. Няма да имаме възможност да го изживеем, но моля те, искам поне да го чуя.
Той не я виждаше. Очите му бяха замъглени от сълзи.
— Обичам те, Тиса — каза Мърсър, но тя не го чу, защото вече бе издъхнала.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Разбира се, „Предсказанието“е художествена измислица. Аз обаче основах хипотезите в романа на научен факт. Квантовото телепортиране е осъществявано по време на десетина експеримента на няколко места в света и представлява „преместване“ (поради липса на по-подходяща дума) за миг на облаци от атоми от една точка до друга в лабораторни условия. Транспортирането на подводница в планина е извън възможностите ни. Засега. Но както подчертава доктор Мари, утрешните пробиви се извършват от хора, вдъхновени от днешните научни хипотези. Метан-хидратът, газът метан, затворен в ледените кристали, е напълно реален и по всяка вероятност ще бъде следващият голям източник на енергия с твърдо гориво, след като бъде разработена технология за използването му. Разказът за генерал Чжън Хъ и флотилиите с китайското съкровище е истина. Препоръчвам книгата „Когато Китай управляваше моретата“ от Луис Леватис на всеки, който иска да научи повече за този малко известен период от историята на Китай.
Що се отнася до Канарския остров Ла Палма, там развихрих въображението си. Ако островът действително отговаря на поредицата от вулканични изригвания, Кумбре Виеха отново ще се активизира през следващите двеста и няколко години. Изригването ще разруши западния бряг на острова и съществува вероятност тежката половин милиард тона скална плоча да се срути в Атлантическия океан. Опустошенията в Съединените щати, Европа и Африка, описани от Мърсър, наистина ще се случат. Измисленият елемент в „Предсказанието“е, че е възможно катаклизмът да бъде предотвратен. За съжаление истината е, че това е невъзможно.