Сабир се принуди да спре да мисли и да започне да действа и подкара колата напречно на магистралата към коловозите на някакъв горски път.
- Измъкнал се е.
- Какво имате предвид? Как бихте могли да знаете?
Калк повдигна вежди. Макрон със сигурност се беше вживял, в това нямаше съмнение. Но въображение?
И все пак какво можеше да се очаква от двуметров марсилец.
- Проверихме всички хотели, хостели и агенции за имоти под наем. Когато е пристигнал, не е имал причина да крие името си. Не е знаел, че ще убие циганина. Това е американец с майка французойка, нали помниш. Говори езика ни перфектно. Или е отседнал в дома на приятел, или е офейкал.
Предполагам, че е офейкал. Опитът ми подсказва, че садистите рядко имат приятели, готови да ги приютят.
- А мъжът, който съобщи името му?
- Ако намерим Сабир, ще намерим и него.
- Значи претърсваме Самоа.
Намираме този Крис?
Калк се усмихна.
- Нека си поиграем.
Глава 14.
Първото нещо, което Сабир видя, беше самотна ловджийска хрътка, прекосяваща пътя отпред, явно загубена след вчерашния лов. Под него, насечена от силуетите на дърветата, река Сена блестеше от утринните слънчеви лъчи.
Той се измъкна от колата и изпъна крака. Пет час сън. Не беше зле, предвид обстоятелствата.
Миналата нощ се чувстваше нервен и напрегнат. Сега беше по-спокоен. Помалко паникьосан от положението си. Беше мъдро решение да завие към Фонтенбльо и още по-мъдро да отбие в горския път, за да поспи. Може би все пак френската полиция няма да го залови толкова лесно. Засега. Не би било добре да поема излишни рискове.
Трябва да изостави глупавото намерение да ходи в Самоа и да се запъти директно към границата, използвайки второстепенните пътища и ранните сутрешни задръствания като прикритие.
Петдесет метра надолу по пътя през свалените прозорци на колата долови дим от горящо дърво и непогрешимото ухание на пържено свинско месо. Първоначално беше изкушен да го игнорира и да продължи по пътя си, но гладът надделя. Каквото и да се случеше, той трябваше да яде. И защо да не го направи тук? Нямаше камери. Нито ченгета.
Отне му минута да се самоубеди, че е напълно нормално да предложи да купи закуската си от човека, който готвеше. Мистериозните туристи можеха дори да му посочат пътя към Крис.
Изоставяйки колата, Сабир тръгна през гората пеша, следвайки миризмата. Можеше да усети как стомахът му се разширява при мириса на бекон. Едва ли щяха да го вземат за преследван от полицията беглец.
Вероятно, след като лагеруваха, тези хора нямаха достъп до телевизия и вестници?
Известно време Сабир остана в края на поляната, за да наблюдава. Беше цигански катун. Какво пък. Сам се беше натъкнал на него. Трябваше да се досети, че никой нормален човек няма да разпъне палатка в северна господарска гора в началото на май. Август беше времето за къмпингуване, иначе, ако си французин, оставаш на хотел със семейството си и хапваш комфортно.
Една от жените го видя и извика на мъжа си. Група деца се завтекоха към него и после спряха. Двама други мъже прекъснаха заниманията си и тръгнаха към него. Сабир вдигна ръка за поздрав. Някой изви ръката му зад гърба и я вдигна към врата му. Усети, че го свалят на колене. Точно преди да загуби съзнание, забеляза телевизионната антена на една от караваните.
- Ти го направи, Йола, твое право е.
Жената стоеше пред него. Повъзрастен мъж постави нож в ръката ѝ и я побутна напред. Сабир се опита да каже нещо, но установи, че устата му е залепена с тиксо.
- Това е. Отрежи му топките.
- Не. Първо му извади очите. – Хор от възрастни жени я окуражаваше от мястото си пред вратата на караваната. Сабир се огледа. Освен жената с ножа беше изцяло заобиколен от мъже. Опита се да раздвижи ръце, но те бяха вързани стегнато зад гърба му. Глезените му също бяха вързани, а между коленете му беше поставена бродирана възглавница. Един от мъжете го обърна и свали панталоните му до коленете.
- Така. Сега можеш да виждаш целта.
- Забий го и в задника му, докато го правиш. - Възрастните жени се бутаха напред, за да виждат по-добре.
Сабир започна да разтърсва глава в напразен опит да махне тиксото от устата си.
Жената пристъпваше бавно, като държеше ножа пред себе си.
- Продължавай. Направи го.
- Спомни си какво е направил с Бабел.
Сабир започна да сумти през лепенката на устата си. Взря се в жената с адска концентрация, сякаш можеше някак си да я убеди да не прави това, което възнамеряваше.