Един от мъжете сграбчи тестисите на Сабир и ги опъна силно, оставяйки само тънка ивица кожа, която да бъде прерязана. Единствен удар с ножа щеше да бъде достатъчен.
Сабир гледаше жената. Инстинктът му подсказваше, че тя е единственият му шанс. Ако концентрацията му се нарушеше и той погледнеше встрани, знаеше, че с него е свършено. Без сам да разбира напълно защо, той ѝ намигна. Намигването я удари като шамар. Тя посегна и рязко махна тиксото от устата на Сабир.
- Защо извърши това? Защо оскверни брат ми? Какво ти беше сторил?
Сабир пое голяма глътка въздух през подутите си устни.
- Крис. Крис. Той ми каза да питам за Крис.
Жената отстъпи назад. Мъжът, който държеше тестисите на Сабир, ги пусна и се наведе над него, главата му беше наклонена на една страна като на ловджийско куче.
- Какво каза?
- Брат ти разби една чаша. Притисна ръката си в нея. После моята ръка. След това преплете ръцете ни и сложи отпечатъкът от моята на челото си. После ми каза да отида в Самоа и да питам за Крис. Не съм аз човекът, който го е убил. Но сега разбирам, че е бил следен. Моля ви, повярвайте ми. Иначе защо да идвам тук?
- А полицията? Издирват те. Видяхме по телевизията. Разпознахме лицето ти.
- Кръвта ми беше по ръката му.
Мъжът го захвърли настрани. За миг Сабир изпита увереност, че ще прережат гърлото му. После почувства, че свалят превръзката на ръката му - проверяваха раните. Чу ги да говорят на език, който не разбираше.
- Изправи се. Сложи си панталона.
Срязаха въжетата зад гърба му. Един от мъжете го сръчка.
- Кажи ми. Кой е Крис?
Сабир вдигна рамене.
- Един от вашите хора, предполагам.
Някои от по-възрастните мъже се изсмяха. Мъжът с ножа му намигна, несъзнателно имитирайки жеста, който беше спасил тестисите на Сабир само преди две минути.
- Не се притеснявай. Скоро ще се запознаете. Със или без топките ти. Изборът е твой.
„.Най-малкото ме хранят“, помисли си Сабир. По-трудно е да убиеш човек, с когото си споделял храната си. Вероятно.
Той загреба последните остатъци от задушеното, после посегна със завързаните си ръце към кафето си.
- Месото. Беше вкусно.
Старата жена кимна и избърса длани в широките си поли, но Сабир забеляза, че тя не яде.
- Чисто. Да. Много чисто.
- Чисто?
- Бодлите. Таралежите са найчистите зверове. Те не са махриме. Не както... - изплю се тя през рамо – кучетата.
- О! Вие ядете кучета? - Сабир вече срещаше трудности при мисълта за таралежи. Усещаше как започва да му се повдига.
- Не. Не. - Жената избухна в гръмогласен смях. - Кучета. Ха-ха! – И даде знак на една от приятелките си тя. - Ха. Гаджото мисли, че ядем кучета.
Един мъж се появи на поляната, тичайки. Група деца незабавно го наобиколиха. Поговори с някои от тях и те се втурнаха да предупредят катуна.
Сабир внимателно наблюдаваше, докато кутии и други предмети бързо бяха скрити под или в караваните.
Двама мъже прекъснаха заниманието си и дойдоха при него.
- Какво има? Какво става?
Хванаха го от двете страни и го пренесоха, влачейки краката му, до един дървен сандък.
- Господи! Нали няма да ме сложите вътре? Имам клаустрофобия. Сериозно. Заклевам се. Не се справям добре в тесни пространства. Моля ви. Сложете ме в някоя от караваните.
Мъжете го навряха в сандъка. Един от тях извади лекьосана носна кърпа и я напъха в устата на Сабир. После наведоха главата му и затвориха капака.
Капитан Калк огледа разпръснатата група пред себе си. Щеше да си има проблеми с тази банда. Просто си го знаеше. Чувстваше го с костите си. Циганите винаги премълчаваха част от истината, когато говореха с полицията - дори когато един от техните хора бе жертва на престъпление, какъвто беше случаят. Те продължаваха да искат да поемат закона в собствените си ръце.
Той кимна към Макрон, който показа снимката на Сабир.
- Някой от вас да е виждал този мъж?
Нищо. Нямаше дори кимване.
- Някой от вас знае ли кой е този мъж?
- Убиец.
Калк затвори очи. Е, поне някой все пак му беше проговорил.
- Не е задължително - отвърна той. - Колкото повече разкриваме, толкова повече изглежда, че може да има друг участник в това престъпление. Участник, когото все още не сме успели да идентифицираме.
- Кога ще освободите тялото на брат ми, за да можем да го погребем?
Мъжете направиха път на млада жена, която изникна от редиците на жените и децата и се придвижи в челото на групата.